Суша или безхаберие: 410 селища са на воден режим

В края на първата четвърт на ХХІ век, 410 населени места у нас, с 420 хиляди жители, са на воден режим, а други 546 изобщо не знаят какво е това водоснабдяване и канализация, пише Mediapool. Над 50 процента от водата се губи по мрежата. Заради течове от остарелите тръби или заради кражби!? Това няма как да се знае, защото в едва една трета от обслужваните от водните оператори територии се мерят количествата вода, влизащи във водопроводите и излизащи към потребителите.

Голяма част от построените с пари от европейските фондове пречиствателни станции изобщо не работят, заради лошо проектиране и несвързване с мрежите. Не се търсят нови водоизточници, които може да са по-малки, но да са достатъчни за нуждите на местните селища. Вместо това се говори за големи язовири, които струват много пари и никой не може да ги даде. Общините включват в устройствените си планове нови строежи – особено на хотели и ваканционни селища, без това да е съобразено въобще с възможностите за водоснабдяването им от наличните водоеми. Отделен проблем е това, че половината от водоизточниците в страната нямат санитарно-охранителна зона, което позволява сеч на дърветата там и застрашава качеството на водите.

Това са част от изводите на „Зелено движение“, базирани на събрани данни от партията и представени във вторник пред журналисти от съпредседателя на партията Тома Белев, бивш зам.-министър на околната среда, и члена на изпълнителния ѝ съвет Борислав Сандов, който пък беше екоминистър в кабинета на „Продължаваме промяната“ и Кирил Петков. Двамата дадоха предложения за решаване на проблеми с безводието, което това лято доведе до множество протести на потърпевши от режима на водата. Някои от мерките могат са се приложат още в следващия месец, други са средносрочни, а трети – дългосрочни.

Селища с водоноски, но без воден режим

Тома Белев коментира като сериозен проблем това, че в момента няма информационна система, която да показва в колко и кои населени места има проблеми с водоснабдяването. За изработването на такава са били предоставени 6 млн. лв. от оперативната програма „Околна среда“, но тя не работи. Вероятно за това ще бъде сезирана Европейската прокуратура. България няма и адекватни планове за управление на речните басейни, заради което е дадена от Европейската комисия пред Съда на ЕС в Люксембург. Това създава проблеми както със сушата, така и с наводненията. Така дори и местното ВиК да предупреди кмета, че водата намалява, често той предпочита да не обявява бедствено положение и се минава на неофициален воден режим, за който се разбира от медиите или фейсбук групите. Затова от Зеленото движение настояват да има публични данни за водните режими, обявените заради това бедствени положения и да е ясно как се управляват водите.

Той и Сандов коментираха, че трябва да се въведе със закон правото за достъп до питейна вода и да е ясно кога това право е нарушено, кой е отговорен и как гражданите могат да защитят това право, включително пред съда. Според тях, при добра воля на политиците, това може да се случи още през септември преди предизборната ваканция на депутатите за следващия предсрочен парламентарен вот.

Сеч край водоеми без санитарна зона

Друг проблем, който може да се реши също много бързо в рамките още на този живот на Народното събрание, е обявяването на санитарно-охранителни зони около съществуващите водоеми. В момента половината от тях нямат такива, заради сложното отчуждаване на близките терени, което освен това струва пари за обезщетяване на частни имоти, и тежката административно процедура по обособяването на защитните зони. Така край водохващания често се секат стари гори, а засадените нови не могат за компенсират тяхното позитивно влияние за задържане на водите. Причината е, че по време на растежа си те всъщност ползват много вода, коментира Тома Белев.

Търсенето на нови водоизточници и оползотворяването на водите на река Дунав, които на практика са половината от водните запаси на страната, но не се използват, са сред другите предложения за решаване на забатачения от десетилетия проблем с водоснабдяването. Белев посочи, че голяма част от населените места, които в момента са на воден режим, са далеч от водоеми, но в районите има потенциални водохващания. В това трябва да са съсредоточени усилията на местните ВиК и кметовете, вместо да се говори за поредния голям нов язовир, смята Белев. Според него също така трябва да се предприемат действия за преобразуването на част от напоителните язовири и тези само за промишлени нужди в такива за питейно снабдяване, ако качеството на водите покрива изискванията за доставка на вода. Той отбеляза, че и в момента в много села водата от чешмите реално не е годна за пиене, тъй като има в нея ешерехия коли. Това се знае и от хората, и от кметовете, но забрана за ползването ѝ и официално идентифициране на проблема няма.

Не е ясно колко вода и накъде тече

Борислав Сандов призова в плана за възстановяване и устойчивост да се върне проект за оборудване на язовирите с измервателни уреди, които да следят нивата им и да показват какви реални количества вода се черпят, какви обеми минават пред водопроводите на потребителите и какво се връща обратно през пречиствателните станции за отпадни води. Той е бил за 136 млн. лв., но е отпаднал от плана. Без точно измерване на ползваните води няма как да се знае какви са проблемите на водоснабдяването или на кражбата на вода, за да се предприемат адекватни мерки, коментира бившият екоминистър. С подобна информация ще се вземат и по-адекватни решения за ползване на водите в язовирите за производство на електроенергия, което това лято е по-голямо и също е част от проблема, както и за управлението на деривациите. В момента от над 5 хиляди водомерни зони, обслужване от ВиК оператори едва 1500 имат постоянно мерене на дебит и налягане във водопроводите, сочат данните на Зелено движение.

Ползването на водите за питейни нужди, земеделско напояване, за производството на ток и за промишлеността трябва да е координирано, за да се осигури на първо място вода в чешмите на хората. В момента обаче отговорностите по управлението на язовирите е разпокъсано между екоминистерството, „Националната електрическа компания“, която има водноелектрически централи, и „Напоителни системи“ на земеделското ведомство, което отговаря за водите за земеделците.

Неефективно напояване и ВиК политназначения

Сандов и Белев отбелязаха, че част от проблема е и крайно неефективното напояване на селскостопанските култури с технологии от средата на миналия век и хидромелиоративните системи се нуждаят от спешна модернизация.

„Вероятно истинските размери на водните проблеми са много по-големи. Стремим се към ОИСР, а не можем да осигурим качествена вода на значителна част от населението“, заяви Борислав Сандов.

Според Белев приказките за строеж на големи язовири имат корупционен заряд. Той също така разкритикува кметовете на населени места с водни проблеми, че не правят нищо за решаването им, но и жителите на тези селища – за това, че протестират срещу безводието, но продължават да избират едни и същи местни управници.

„В сегашната програма за общински проекти, финансирани от държавния бюджет, има инвестиционни проекти за 6.5 млрд. лв., от които едва 500 млн. лв. са за Вик. Кметовете искат пари за озеленяване, за асфалт, за туризъм, но не и за водните проблеми“, коментира Тома Белев.

Сандов настоя също така за деполитизиране на назначенията на директори в държавните и държавно-общинските ВиК, което също е сред причините за неадекватите решения във водни сектор. Според него тези дружества трябва да се управляват от професионалисти, които да имат спокойствието да вземат решения за развитието на съответния воден оператор и качеството на услугите за населението.