Жълтото училище – 7 години безразличие, граничещо с безстопанственост

Безразличие, граничещо с безстопанственост. Така единствено може да бъде определено отношението на ръководството на Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” към една от най-ценните сгради в града- Жълтото училище.

Единственото висше учебно заведение под тепетата със специализиран културен профил демонстрира забележително безхаберие към съдбата на ярък пример за съхранено културно наследство, при това построено през 1868г. с образователни цели- сграда на първата пловдивска гимназия.

Седем години след старта на дългоочаквания проект за реконструкция и укрепване на величественото здание в Стария град, там сякаш все още не е забит нито един пирон. Въпреки осигуреното държавно финансиране като целева субсидия от 1 милион лева и общинско такова под формата на дарение от 100 хиляди лева, сградата не просто не е ремонтирана, но състоянието й става все по-тревожно. Не просто това- средства за ремонта бяха осигурени и от куп частни дарители. В кампанията преди десетина години участваха имена като Васко Василев и Теодосий Спасов.

 До днешната ситуация се стигна след липсата на адекватни действия от вече втори ректор, който се занимава с този ключов проект- след проф. Милчо Василев и проф. Тони Шекерджиева- Новак, която влезе в мандата си преди четири години със заявка, че Жълтото училище е приоритет №1 за нея. Тя вече излезе от мандата си, тъй като той приключи, но нито една от заявките й по темата през годините не се случи.   

Безразличие демонстрират и градските, а и държавните институции, осигурили наличните все още пари за реконструкция и ремонт на първата пловдивска гимназия. Никой в градската управа или в държавната не повдига въпроса каква е съдбата на осигурените средства на АМТИИ за ремонта, как се харчат те и каква е съдбата на паметника на културата, заради който бяха проправени пътеки до жълтите павета в столицата. Именно заради осигуреното финансиране от държавата бившият председател на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова стана почетен доктор хонорис кауза на ВУЗ-а. Тя обаче също не взима отношение по темата, заради която стана почетен доктор- нямаме от нея питания например какво става с този 1 милион от държавата и защо Жълтото училище се намира в даже по-лошо състояние от това, в което бе преди 7 години.

Ако следим поведението на държава и община може да се заблудим, че сякаш с осигуряването на средствата за ремонта се е решил на мига проблемът на Жълтото училище, а реконструкцията по същество е бил извършена още с превеждането на парите по сметката на академията. Да, ама не. Всички по веригата си обаче към днешна дата си затварят очите, че Жълтото училище продължава да седи в това клето състояние, макар и с много пари в сметката на Академията за него. Няма и нотка от онзи вой за финансиране, който имаше преди десетилетие, провокиран от състоянието на паметника от национално значение и условията, в които се обучават студентите там. Няма  нарочни пресконференции, молби за политическа подкрепа, парламентарни питания и благотворителни акции. Все едно в сградата отново посреща студентите и блести с визия, за която всички мечтаем от толкова много време. Редно е тук да подчертаем, че АМТИИ изпитва остра нужда от среда за обучение на студентите след затварянето на Жълтото училище за прословутия ремонт. С безразличието си към сградата академията демонстрира и подобно отношение към възпитаниците си.

На политическо ниво темата отново отвориха единствено общинските съветници от групата на ПП-ДБ, които попитаха общината официално какво се случва със 100-те хиляди лева на пловдивския данъкоплатец, дарени през 2017г., в средата на втория кметски мандат на Иван Тотев за дофинансиране на основния ремонт и укрепване на Жълтото училище. От администрацията са пратили на свой ред питане до ректора на АМТИИ с вече изтекъл мандат проф. Тони Шекерджиева- Новак.

От отговора й установяваме много интересни неща, които будят допълнително недоумение. Научаваме, че дарените средства от общината все още седят недокоснати, вече седем години, в сметката на академията. Научаваме още, че по-голямата част от целевото държавно финансиране от 1 милион, отпуснато по спешност за старта на проект за укрепване на ценната сграда, също седят там и чакат да бъдат похарчени. Това обаче се е случило с точно 184 062,45 лева за извършени дейности по реконструкцията и укрепването на първата пловдивска гимназия. От отговора на проф. Шекерджиева-Новак не разбираме какви точно изпълнени дейности за разплатени, тъй като поне видимо паметника на културата е все в едно и също състояние от началото на проекта.

В отговора на ректора с изтекъл мандат научаваме и нещо, още по- озадачаващо- понастоящем работата на обекта е спряна поради изтекъл срок на действие на строителното разрешение. То е било издадено през 2014г., но презаверено през 2017г. Давността от пет години е изтекла през 2022г., но до този момент ново разрешение за строеж не е издадено. Или имаме две години на бездействие от страна на висшето училище. В отговора си проф. Шекерджиева-Новак уточнява, че са „предприети и се процедират всички надлежни действия за издаване на ново разрешение за строеж”, но не съобщава какво точно ръководството е правило по този въпрос от март 2022г. И кога точно въпросните действия са предприети.

На финала на отговора си ректорът с изтекъл „успокоително” уведомява, че „всички дейности по реконструкцията и укрепването на Жълто училище ще бъдат довършени”. Кога, ще попитаме следващия ректор, който ще бъде посочен на 15 март и чийто избор е предизвестен- приближеният до проф. Шекерджиева-Новак доц. Жан Пехливанов.

Exit mobile version