До края на юли би следвало да продължи мащабното археологическо проучване на Небет тепе, което върви като част от проекта за реставрация, консервация и социализация на може би най-важния обект в града. На терен работи екип от Археологическия музей с ръководител София Христева.
Тя прие екипа на видео подкаста „В Капана” на Под тепето, за да разкрие част от изненадите, които е разкрил изключителният откъм културно- исторически напластявания комплекс на върха на Трихълмието, известен и като Актът за раждане на древния град.
„ Изненади има много, тъй като се оказа, че голяма част от структурите не са проучени. Проучваме ги в момента, за да могат да бъдат реставрирани. След тези три месеца датировките им са различни вече, част от интерпретациите също са различни. За мен по-голямата изненада е, че има запазени пластове от елинистичната епоха. Или четвърти-първи век преди Христа, което е и моята тясна специализация. В момента именно проучваме тези пластове, което ни позволява да разберем част от структурите, които колегите не са успели да датират и да наместят в стратиграфията на Небет тепе. С две думи- ще има нова информация за този така ключов обект за Пловдив”, заяви София Христева.
Тя уточни, че най-ранното нещо което посетителите ще могат да видят на обекта, са структурите от 4в. преди Христа. От този ранен пласт при проучването в последните три месеца е излязла красива стенна теракота, украсена с превъзходна женска глава. Тя е много добре запазена, но няма да бъде експонирана на Небет тепе, а в Археологическия музей. „Интересното при нея е, че тя е с червена боя на косата”, издава София Христева.
На обекта ще видим още много крепостни стени, улични настилки, римско, средновековно и османско водохранилища, сгради и разбира се тайният вход към Небет тепе.
Какво още да очакваме от Небет тепе след края на проекта „По източните стени на Филипопол” чуйте и вижте във видео интервюто със София Христева, направено на самия обект: