Разходката– най-важната социална дейност в Пловдив в миналото

Възприето било разходките да стават в четвъртък, събота и неделя следобед и то само при хубаво, слънчево време

Източник: Lost in Plovdiv
Едно от най-предпочитаните места за раздвижване била градината „Цар Симеон“, която дълго продължавали да наричат Изложението. И тепетата почвали да се разхубавяват, но все още говорели за тях с пренебрежение. За тях можело да се облечеш как да е, но за Изложението било задължително и за мъжете, и за жените – да се издокараш!
Възприето било разходките да стават в четвъртък, събота и неделя следобед и то само при хубаво, слънчево време. Застудеело ли, никой не се мяркал по алеите, а при дъжд – всичко потъвало в кал.
Най-често се използвала главната алея, която започвала вдясно от големия шадраван. Обиколката траела десет – петнадесет минути. На места имало поставени седалки, но те най-често оставали празни, тъй като не било прието да се сяда. Всички вървели бавно и тържествено, но разговори не се водели. По-скоро някой ще кимне с глава за поздрав, ще се кръстосат любовни погледи.
Облеклото и за двата пола също било специално за случая. Мъжете най-често се носели еднакво: половинки обувки, черни или бели плетени домашни чорапи, тесни панталони, сиво каре сако или черно палто, гумена яка, която можела да се чисти с плюнка, бял нагръдник , шарена връзка с голям възел. Някои носели шапки – гарсонетки, други – широкополи сламени шапки като плантатори, а трети се перчели с бомбетата си. Бастунчето било задължителна част от визията. Офицерите и приставите крачели важно със силно вталени мундири и големи шпори на ботушите, като нарочно разхлабвали сабята си, за да може да чатка по камъните и да кара хората да се обръщат.
Целия текст четете в Lost in Plovdiv

Exit mobile version