Очарованието на малките квартални магазинчета

Всички имаме по няколко такива в непосредствена близост до жилището си, но често ги пропускаме – привлечени от агресивните оферти на големите вериги. Някои от тях обаче са много повече от местата, от които да напазаруваш основни хранителни продукти и артикули за бита. Те са като истинско средище на кварталния живот, където освен с пълна торба, човек винаги излиза и с много нова информация. Понякога това са просто съседски клюки, но друг път – интересни факти от историята, географията, че дори и политическия живот на страната ни.

Всъщност, вдъхновението за днешната статия дойде от малко магазинче в едно от близките до Пловдив села. Там съдържателят дълги години е преподавал музика в чужбина и днес посреща всичките си клиенти освен с голяма усмивка, и със звучен съпровод. Нима има нещо по-омайно от това да подбираш необходимите си всекидневни продукти под звуците на някоя класическа симфония!? Освен с нежни тонове, „селският“ супермаркет очарова и с различен афоризъм всеки ден. Собственикът сам казва, че ги подбира от интернет пространството в зависимост от случките през деня и както съвсем наскоро прочетохме на дъската отпред: „Сняг се сипе на парцали, вино има, нека в`али“

Особено в дните след 1989 г. такъв тип малки квартални магазини се бяха появили на мястото на редица гаражи под блокове и кооперации. Тогава нямаше вериги като Метро, Кауфланд и Била и всички отскачахме за по едно мляко и половин хляб по всяко време на деня. Постепенно потокът от тях се измести , тъй като дори и пространството им не позволява това огромно разнообразие, на което днес сме свикнали в хипермаркетите.

Но това, което никога няма как да се замени, е личното отношение от продавача зад щанда. Дали за да те попита едно просто „как си, комшия“, или да ти предложи нещо, току-що заредено, препоръката и приказката са винаги налице. Не е странно и да те поздравят по име и вече дори да знаят какво предпочиташ.

С годините доста от този тип обекти се превърнаха и в социални сборища, пред които  местните зевзеци от района разпускат на крак с бира в ръка. Дори покрай локдауна те се оказаха едно от малките места, където хората консумираха дори и на крак закупените напитки. Е, масичките са вдигнати, но сме срещали и всякакви нововъведения като пейка за отмора отпред или странична вратичка към тайно дворче. Въпреки че традиционно цените в тях са малко по-високи, особено ако са денонощни, пред някои добре известни в кварталите магазини, опашки и поток винаги си има.

За съжаление, според редица данни с всяка година техният брой стремглаво намалява най-вече заради конкуренцията на веригите, а напоследък и поради повишаването на обема на онлайн продажбите в сектора. Затова и с тази статия се обръщаме с голяма доза носталгия към онези, които вече са затворили и дълги години са изхранвали цялото семейство, заето от сутрин до вечер зад тезгяха. Покрай коронавируса и тяхната единствена цел е да се задържат, затова призоваваме следващият път да не ги пропускате при традиционния уикенд пазар. Огледайте се около вас и със сигурност ще намерите в близост до дома си онова място, на което ще ви посрещат винаги с усмивка и като най-лични гости!

Източник: Lostinplovdiv.com