Култът към Първия учебен ден

На семействата с първолаци разказвам един виц. Този за втория учебен ден. Знаете ли го?

Осъзнаването…

И една уникална творба показвам от училищен кокнурс под наслов „100 дни заедно в първи клас“

4 години на тази дата, като родител в кварталното училище, слушах едно и също слово, което винаги започваше така:

„Няма по-голяма радост за българина, от тази да изучи детето си…“

После спирах да слушам, а в един момент спрях и да ходя. От чисто любопитство проверявах словото и то 8 години не се промени, музикалната програма за откриването – също.

Днес по традиция поздравих ученика в къщи за 12-тия първи учебен ден. Отговорът бе: „Млъкни!“.

Ще ми се да извикам така на всички официални лица дето се изсипват в училищата на тази дата.

И днес служебната поща прелива от пиарски писма с ненужна информация в стил култ към личността. Слуша ли ги някой въобще какви ги говорят там?! И какво запомня след началната фраза:

„Първият учебен ден е много специален празник за всеки един от нас…“

Бла-бла-бла…

Все си мисля, че работата на кметовете е друга. И докато чакам да ми отговорят на зададени въпроси, които вълнуват гражданското общество, чета прессъобщения за забавление и в търсене на различното и креативното в това да напишеш такова.

Накрая ми остана само разглеждането на снимки и там лъсна едно друго нововъведение – поп на откриването на новата учебна година.

Даже двама в два района на града с концентрирано малцинствено население.

Вярно, че преди два века на село кметът, попът и полицаят са били най-личните люде и без тяхно дозволение нищо не е ставало.

Питам се как мина първия учебен ден в училищата, където не отиде нито един кмет? А дали е минал?

Ще ми се на този ден поне главните герои да са други. Тези дето го отнасят през следващите 9 месеца.