Губим автентичността на още един тютюнев склад под маската на реконструкция

Складът и централа на магнатите от АКА, проектиран вероятно от арх. Стойков, ще бъде ремонтиран, но ще изгуби изцяло своя архитектурен облик

Изцяло нов вид ще придобие тютюневата сграда на ъгъла на улиците „Иван Вазов“ и „Авксентий Велешки“. Вчера бе оповестена новината за спечелено дело във Върховен съд от инвеститорите спрямо Министерство на културата за проекта, който те искат да осъществят. Макар и обявен като такъв със запазване на духа на сградата, тя изцяло ще бъде подменена, като на практика абсолютно нищо от нейния автентичен вид няма да се запази.

Няма спор, че сградата е в лошо конструктивно състояние и се нуждае от ремонт. Инвестиционните намерения за нейното укрепване, за вкарването на нов живот в нея няма как да са лоши. Сградата не се поддържа нито отвътре, нито отвън и представлява опасност за преминаващите.

Новият проект обаче очевидно предлага проект за изцяло нова сграда, която по никакъв начин не се съобразява с автентичната архитектура. Изявленията, че ще се запази духа на сградата не отговарят на реалността, тъй като демонстрираните визуализации представят сграда, в която абсолютно всички архитектурни елементи са подменени. Сградата дори се сдобива не с един, а цели два нови етажа, а първият етаж – досега ограничен от преминаващите, ще се превърне в партерен с прозорци-витрини към улицата.

Оригинално сградата е построена около 1930 година за централа на магнатите от АКА – дружеството Атанас Куцооглу Амстредам. Макар и да не са запазени или поне публикувани в научно обращение данни за архитекта, то си личи почеркът на архитект Стойко Стойков. Той е от водещите пловдивски архитекти през 20-те и 30-те години, работил с Куцооглу и по други проекти, като например доста адекватно реставрираната сграда на Джумаята.

Сградата е типичен пример за късния сецесион у нас в последните години преди навлизането на модернизма. Все още пропорциите се запазват, но орнаменталната украса почти изчезва. Така в склада на Куцооглу, проектиран от арх. Стойков орнаменти почти няма – около прозорците няма рамки, пиластрите са напълни изчистени – без бази и капители – по ъглите няма рустика, имитация на зидан градеж. Изключения са орнаментите като ключови камъни над някои от прозорците и типичен за стила на арх. Стойков орнамент между етажите.

Всички тези елементи са напълно заличени в новия проект, който ще бъде реализиран в следващите 2 години. Около прозорците се появяват декоративни рамки, над тях – триъгълни фронтони. Пиластрите се обогатяват с бази и коринтски капители. Това са архитектурни елементи, изчезнали две поколения преди да се появи сградата.

Освен тези нови елементи, тютюневият склад се надстроява с цели два етажа – единият от които мансарден, само по себе си неавтентично за оригиналния дух на сградата решение. Промени, както стана дума, има и в партерния етаж.

Всичко това, изглежда, е напълно законно. Сградата има съответния статут по закона за културното наследство, който позволява такова архитектурно решение. Автентичността загуби във Върховния съд и инвеститорът, заедно с неговите архитекти, могат да подходят по този начин към историческата постройка на Атанас Куцооглу напълно законно. Фактът, че сградата вече няма да се разпада, а ще е безопасна за преминаващите и функционална, също е положителен.

Но пловдивското и българското общество трябва да е наясно, че се губи поредната частица от архитектурната и културна история на града. За съжаление, зад маската на реконструкция, автентичният вид на една от най-ценните сгради от тютюневата история на Пловдив ще изчезне безвъзвратно. И така, вместо опазване на естетиката, създадена в духа на един от най-важните пловдивски творци, получаваме един нео-класически фалш, напълно неприсъщ за сградата и времето на нейното построяване.

Прочетете за нерадостната съдба на тютюневите складове тук: