Архитекти за „Дупката“ до Понеделник пазара: Жилищните нужди не са съвместими с археологията, трябва дебат

Проектът трябва да се обсъди със специалисти и със съседите, като трябва да се публикува в по-голям детайл смята арх. Мария Стоянова

Рано е да се говори за архитектурния образ от представените визуализации, коментира арх. Величко Куртев

Собственикът на имота до Понеделинк пазара не е задължен, но правилно решение може да се вземе след провеждане на широк архитектурен конкурс. Проектът на сградата пък трябва да бъде в резултат на непрекъснат диалог с потребителите, с квартала и с града, коментира архитект Мария Стоянова. Според колегата ѝ Величко Куртев пък основното предназначение – жилищно – смущава и профанизира археологията в самата ѝ сърцевина.

Потърсихме двамата експерти от Камарата на архитектите в България – секция Пловдив за мнение, относно проекта за т.нар. „Дупка“ с археологията до Понеделник пазара, който архитектурното студио „Стефан Добрев“ сподели с „Под тепето“ и екипът ни публикува преди няколко седмици. Представяме техните позиции:

От арх. Величко Куртев

Проектът е съобразен в планировката с разкритите антични останки и дава възможност за тяхното експониране и публичен достъп. В същото време основното предназначение на новата застройка – жилищно, смущава доколкото профанизира самата си сърцевина. В този ред на мисли една изцяло обществена функция на обекта би било по-подходяща. За архитектурния образ е рано да се говори, но представените визуализации показват едри, неразчленени обеми, влизащи в остър дисонанс с историческата среда и мащаб на Центъра.

От арх. Мария Стоянова

Археологията, която се намира на въпросния терен е от национално значение, с висока научна, културна и историческа стойност, макар в момента да не изглежда добре.

След задълбочени проучвания, мястото беше определено, като най-подходящо за изграждане на институт и музей на тракийската култура. Аргументите бяха свързани с конкретното местоположение – в подножието на хълма с античния театър, наличието на богата археология, непосредствената близост до голямата раннохристиянска базилика и т.н. Дори изграждането на планираната сграда на института и музея беше завършено в груб вид.

За съжаление местната власт в края на деветдесетте години, взе решение да се освободи от тази собственост и я предостави на Хеброс банк. От 2002 г. имотът е продаден на частно лице, а именно – „Централ – Пловдив” АД.

Един от въпросите, които си задавам е как ще се опази общественият интерес? Имаме вече печални примери, как важни археологически обекти в частни сгради стоят затворени и недостъпни за хората.

Според Чл. 162 от Закона за културното наследство би трябвало да има сключен договор между министъра на културата и собственика на имота, в който се регламентира правото на ползване, така че да бъде защитен и общественият интерес. Засега нямаме информация, дали такъв договор е сключен. Ако той съществува, то би следвало да са уредени параметрите на новото застрояване с оглед на опазване на археологията, както и да са заложени в проекта начините и средствата, осигуряващи обществения достъп и вероятно други параметри, касаещи опазване на обществения интерес. Затова питам: Има ли такъв договор и как е защитен общественият интерес?

Що се отнася до показания по медиите нов проект за сграда, бих казала, че все още не е представено пълното му съдържание, за да се направи по-задълбочен коментар, но от това, което засега се вижда от визуализациите, смятам, че:

– предложените функции за жилища, хотел, офиси, търговия, археология и може би още нещо, са предпоставка за сложни, съответно компромисни решения при обитаването, комуникационни проблеми и са до някаква степен несъвместими. Това е маниерът на съвременния наш инвеститор въобще. Желанието винаги е, да се строят сгради със смесени функции, което мисля, че не води до добри крайни резултати, особено при наличието на ценна археология. Модерните концепции за нови музейни сгради, ги превръщат в  работни пространства за арт, образователни и творчески индустрии, които носят също добри приходи.

– мащабът на цялото строително мероприятие все още е доста голям, с тромави обеми и не се вписва особено в съществуващата среда на подножието на Стария град. Мисля, че в стремежа си за постигане на максимален ефект от инвестицията, собственикът планира доста уплътнено застрояване на имота, но това може да се обсъжда, когато видим цялото съдържание на проекта.

– илюзия е да смятаме, че големите показани по покривите дървета могат да се случат. Практиката в България го показва

– въпреки че, собственикът като частно лице не е задължен, смятам, че провеждането на широк архитектурен конкурс с ясно съгласувано с МК задание и изисквания, би помогнало много за избора на крайното правилното решение.

– проектът на сградата трябва да е и в резултат на непрекъснат диалог с потребителите, квартала и града. Така е при добрите практики по света.