Анита Балабосова: В доброволстването израствам аз, а с това, че израствам, помагам някак си на Пловдив. Поне се надявам да помагам

Тя е в XI^–ти клас в една от най-сериозните гимназии в града и за 2019-а между уроците успя да дари над 4 месеца доброволен труд за Европейската столица на културата и никак не ѝ се ще като завърши образованието си да живее на място, което не е Пловдив.

„Възприемах го така – вярно ще имаме програма Наследство, ще продължаваме да имаме събития, но никога няма да е същото, което ще бъде 2019. Исках по някакъв начин да оползотворя тази година, защото винаги съм желала да бъда доброволец и това беше реалната възможност да стана такъв.“

Таня Грозданова

Пазя това интервю от близо 3 седмици, за първите дни на новата година, за да остави на всички ни хубави спомени от 2019-а. Макар да се изкушавах сериозно да го публикувам на рождения ѝ ден – Коледа, защото заслужава такъв подарък. Вярвам, че ще одобри подаръкът да е за всички ни.

Анита Балабосова е на 17 години, родена е в Града под тепетата. Учи в Езикова гимназия „Пловдив“.  Обича да рисува, да снима, да моделира, да чете, планира да стане графичен дизайнер, има котка … и между всичко това успя да дари над 4 месеца безвъзмезден труд за Древния и вечен град като доброволец към ОФ „Пловдив 2019“, в годината на Европейска столица на културата.  (бел.авт.: сметнахме го заедно по мое настояване, защото като истински доброволец тя не го е правила. Когато чу резултата възкликна „Звучи плашещо“ .)

Снимки: личен архив

Как попадна във фондация „Пловдив 2019“?

Започнах да се занимавам с фотография и един приятел ми препоръча фото отдела на Фондацията, защото смяташе, че там ще мога да се науча.

От кога помагаш за Европейска столица на културата?

От февруари. Преди това за откриващото събитие с една друга доброволческа организация също участвахме за самото събитие да помагаме. Но официалното ми начало бе през февруари.

Пак си е година в доброволстване. С какво точно се занимаваш там?

Фондацията има различни отдели с различни отговорности. Аз най-вече се занимавам с бекстейдж. При самата организация на събитията да сме сигурни, че всичко протича по план. Да помагаме с изграждането на неща, като куклите с Айляк парад, например.  Наскоро за Деня на доброволеца правихме фенерите. И отделно във фото отдела се занимавам със снимки и видео за маркетинга.

Снимаш конкретни събития или правиш материали с рекламна цел?

Правя снимки на събития и снимки на доброволци, основно.

Това, което ти е препоръчал твоя приятел – за усъвършенстване на фотографията, всъщност се случва покрай доброволстването във Фодацията, така ли е?

Определено виждам голям прогрес и може би нямаше да го има, ако не бях получила шанса да имам толкова различни и интересни неща за снимане и да общувам с хора, които се занимават от много време с  това нещо.

Ти си само на 16 години, учиш в сериозно училище, как така тръгна да се занимаваш с доброволчество?

На Коледа навършвам 17. Започнах да се занимавам с доброволчество в IX ^–ти клас. Първо, защото ми беше интересно и смятам, че е нещо важно, за което всеки трябва да отдели време.

Кое беше първото, което направи в тази посока?

Беше един поход, който се провежда на Главната улица, срещу трафика на хора.

Била ли си в други градове – европейски столици на културата?

Бях в настоящата все още Матера.

Какво ти направи впечатление там ?

В Матера прекрах малко повече от ден. Изключително красив град е. Те са едновременно с Пловдив столица на културата, но по никакъв начин не мога да ги сравня. Знам, че и те имат доброволческа програма. Говорила с техни доброволци, които пристигнаха за едно наше събитие и са невероятни хора. Правила съм проучване и знам, че имат много интересна програма с културни събития.

А кое е културното събитие в Пловдив, което на теб лично най-много ти допадна през 2019-а?

Трябва да си избера едно ли?

Не.

По принцип всички са ми близки на сърцето, от всички имам прекрасни спомени със самите хора, които са били там. Мисля, че най-забавно ми беше… Ох, не мога да си избера между Hills of Rock, защото имахме много интересни и забавни истории от самата организация и Айляк парад, заради самия метод, по който се научихме да изграждаме тези кукли. Аз се занимавам и с моделиране и ми беше много интересно.

Една забавна емоционална история от бекстеджа?

За Hills of Rock имам любима история. Имаше ограничения за броя фотографи, които могат да влязат. Мисля, че можеше да сме петима. Изключително дълго се избираше кои ще са, защото на някои не им беше удобно в определено време, други пък пътуваха. В крайна сметка аз получих шанса да съм сред хората с фотографски пропуск. Първият ден на фестивала беше и последният учебен ден. Аз бях в училище, взех си бележника и трябваше да стигна възможно най-бързо. В 13 си взех удостоверението за завършен клас, а в 13 и 20 трябваше да съм на място, за да си получа баджа. Преобличам в тоалетната на Английската с блузата за фестивала. По някаква причина реших, че трябва да се наконтя и да отида с високи токчета  и дълга до глезените пола. Успях да пристигна с малко закъснение. Поглежда ме моите колеги фотографи от главата до петите, вероятно решават, че съм луда и започва самият фестивал. Ние влизаме на групи за отделните концерти до сцените да снимаме. Завалява един порой, най-поройният дъжд, който беше тази година в Пловдив! А аз съм с хубавите ми токчета с платформи,отстрани облепени с декоративен канап. Не оцеляха гореспоменатите, много ми беше тъжно за тях. Точно тогава бях при една от по-малките сцени и се скрих с десетина други души под един рекламен чадър, като се надявах камерата ми да оцелее. Накрая се събрахме с фото отдела, след като са се амбицирали двама души да ме вземат от чадъра. Те изглежда подозрително сухи за хора, които се преживели дъжда и ги питам „вие какво правихте“, а те ми казват „а, ми ние си намерихме сушина на самия стадион и стояхме там.“  После едно от момчетата, което малко ми се подиграваше, че едва ли не само мен ме е навалял дъжда, се върна от негов тур за снимане целия в кал. Разказа, че една от другите фотографки се е подхлъзнала и го е повлякла в калта.

Съучениците ти знаят ли, че си доброволец? Как го приемат?

Повечето знаят. Някои от тях са изявявали желание и те да участват. От всичките, които са ми казвали, че искат да доброволстват с мен, едно момиче е записано към фондацията, само защото не могат да си наредят плановете.  Харесва ми, че се амбицират, харесва ми да виждам, че младите хора искат да се занимават с това.

Имало ли е нещо през тази близо година, което да те е разочаровало в работата като доброволец?

При организацията на каквото и да е събитие винаги има неща, които се случват не точно по план и няма как да се очакват, или неща, които не са били предвидени, а е трябвало да се обмислят по-добре в самата организация.  Не мисля, че е имало… Аз съм от типа човек, които излиза от ситуация само с хубавите спомени и предвид всичко, което „Пловдив 2019“ ми донесе, като преживяване и като емоционален растеж тази година, не мисля, че има нещо, от което да съм разочарована.

Усети ли духа на #ЗАЕДНО?

Определено! Когато се съберем заедно за събитие или за седмична среща на доброволците се усещаме като едно цяло. Няма хора, които се отделят в групички. Невероятен колектив, всички доброволци са просто прекрасни!

Има ли го диалога, давате ли и вие идеи как да се случват нещата?

Бях доброволец няколко месеца, а през септември станах и стажант във фондацията и от тогава помагам на координаторката на доброволци Клифтън. Виждам вече как се организира едно събитие и как се решава кой, къде ще доброволства. Нямаме такъв канал за предварителен обмен на идеи по организация от страна на доброволците, но когато пристигнем на място за бекстейджа, понякога доброволците са изключително креативни с идеи как да се изпълни определена задача и това много се оценява от координаторите.

Освен това имаме и други дейности които вършим заедно. Например, имахме пикник на доброволците, когато беше по-топло. Това са идеи, които са идвали от доброволците за доброволците. Координаторите много се интересуват от това какво виждат доброволците. За това как е протекло нещо в миналото и от идеите ни как може да се подобри бъдещо събитие. Много се вълнуват и от това, въпреки че ние сме доброволци и отиваме там защото ние сме пожелали, заслужаваме да имаме известна степен на комфорт и признание. Изключително признателни съм към нас от фондацията.

Някъде бяхме споменати като „Истинските герои на Европейска столица на културата“. Това е изключително вярно, защото считам, че доброволците и организатори работят ЗАЕДНО като едно цяло.

Съгласна съм с това, че вие сте истинските герои, написах още след откриващото събитие.

Така ли?! То е ясно, че се получават някакви сертификати, но този сертификат някак не е еквивалентен на благодарността, която получаваш в действителност от самите организатори.

Предполагам не си правила сметка, но ей така на prima vista, дай заедно да сметнем колко доброволен труд си дарила в часове, в дни, в седмици за ЕСК-Пловдив 2019.

Когато започнах през учебната година се стараех всяка седмица в събота имам поне по едно нещо за което да помагам. Възприемах го така – вярно ще имаме програма Наследство, ще продължаваме да имаме събития, но никога няма да е същото, което ще бъде 2019. Исках по някакъв начин да оползотворя тази година, защото винаги съм искала да бъда доброволец и това беше реалната възможност да стана такъв. До края на учебната година имах поне по едно събитие седмично. Лятото доброволствах малко повече – по няколко пъти на седмица. И от септември, от както започнах стажа доброволствам повече в СКЛАД, но извън него нямам много време и възможности.

Какво обичаш да правиш?

Рисувам доста, искам да стана графичен дизайнер. XI^–ти  клас съм, налага се да подготвям портфолиио. Занимавам се с училищния вестник. Пиша статии и правя графичния дизайн. Много обичам да чета. В момента чета изключително много класически романи, защото са ми интересни и някак си влизам в различна епоха. А, имам котка, много е красива и с нея се занимавам много.

Кое ти е любимото място в Пловдив?

Пловдив е изключително красив град. Обичам нещата, на които повечето туристи биха отишли, като Античния театър, Капана и т.н., но едно много специално място ми е Драматичния театър, много се запалих по театъра. Вече три години ходя на всяко представление. Едно изкуство, което толкова много съм гледала и не мога да му се нагледам. Самият начин, по който актьорите взаимодействат със средата е удивителен! Без значение, колко пъти гледам едно и също представление винаги е различно!

Има ли нещо в Пловдив, което не ти харесва?

О, градския транспорт. Към Община Пловдив: Моля Ви оправете таблата! Не мога да разбера кога ще ми пристигне автобуса. Госпожата по история се умори да ни пише закъснения вече.

Какво ще правиш когато приключат проектите с ЕСК?

О, това е въпрос, който не харесвам да се задава! Надявам се да си запазя контактите с повечето доброволци, защото много от тях ми станаха приятели, с които общувам не само по събития. Ще ми се да запазя всички връзки, които съм изградила по преживяванията си с фондацията. В личен план, както споменах, имам да довършва портфолио и да кандидатствам в университет.

Снимки: Анита Балабосова за ЕСК Пловдив 2019

До колкото разбирам този университет не е в България?

Може и да се окаже в България. Надявам се да имам и тази възможност. Не ми се ще след като завърша образованието си да живея на място, което не е Пловдив. Просто защото… Била съм в различни градове в Европа, но не мога да усетя айляка на никое друго място.

Обичам да питам хората има ли нещо, което искат да кажат, а пък никой досега не ги е питал за това.

Хората на моята възраст доста често ме питат защо си губя времето с подобни неща, но никой не е формулирал въпроса като “Защо точно доброволстваш, какво намираш в това?“

В доброволстването израствам аз, а с това че израстват помагам някак си на Пловдив. Поне се надявам да помагам!