„Комунисти” и „антикомунисти” при приемането на културния календар

Вместо дебат за културно съдържание и политики в тази сфера се заговори за тържествени церемонии и исторически събития

Дебатът в приемането на културния календар на общината за 2020г. в местния парламент отиде далеч от фронта на културата днес. Диалогът в пленарната зала беше на принципа „комунисти- антикомунисти”, а вместо за културно съдържание и политики в тази сфера се заговори за тържествени церемонии и исторически събития.

Това се случи след като в началото на разглеждането на точката от дневния ред Йордан Иванов призова мнозинството да отпусне 400 лева за отбелязването на 75-годишнината от Народния съд. Той обяви, че Демократична България ще се въздържи при гласуването, но поиска в културния календар да бъдат заложени средства за отдаване почит на жертвите на комунистическия режим.

„ Ако управлението на града е дясно-центристко, а не квази такова, ще приемете предложението ми”, заяви Йордан Иванов.

„ Тълкуването на историята от една партия води до разединяване. Тогава да включим за отбелязване и убийствата на кмет и общински съветници през 1923г. Това ще доведе до разделение като това от първите години на така наречената демокрация”, отговори на колегата си председателят на групата на БСП Николай Радев.

„Следва да бъдем правова държава. Всички знаем, че БСП е приемник на БКП. Но комунистическият режим е обявен за престъпен със закон, а не с политическа декларация”, репликира Йордан Иванов.

Дебатът в полето на културата върна Веселина Александрова, която излезе на микрофон и заяви, че над 50 % от календара не стъпва на нормативна уредба и го определи като  незаконосъобразен, като допълни, че местната наредба задължително следва да бъде прецизирана.

„ Извън бюджета за заплати и издръжка, всичко, което е някаква форма на активности на дирекция Култура е включено в Календара, няма дейности извън него. Тоест всичко, което се предвижда за културна дейност, заедно тържествените чествания и отбелязвания, с лампичките и зарята, е около 2 млн. лв., което е не 6%, както искаха културните организации в Пловдив, а 0,6 % от бюджета. От тези близо 2 млн. лв. едва около 900 000 лв. са на конкурсен принцип по наредбата. За останалите няма регулация на критерии, по които се решава дали да се включат в календара – не се кандидатства с програма, а с ценово предложение или се преценя направо от дирекция Култура”, отбеляза Веселина Александрова.

„Приемам и влизам в диалог с вас, но не приемам, че културният календар е правно необоснован”, отговори й зам.-кметът Пламен Панов.

След нея обаче темата за градските чествания се върна в диалога между старейшините. Али Байрам от ДПС поиска в културния календар да бъдат включени мюсюлманските празници Рамазан Байрам, Курбан Байрам и Деня на ашурето, а Стефан Послийски пожела да се отбелязва тържествено Илинденско- Преображенското въстание. Веселка Христамян настоя пък да бъде честван и един културно-исторически празник на арменската общност.

„Сериозно съм притеснен, тъй като виждам апокалиптична картина тук- комунизъм, фашизъм, падащи блокове. Коя политическа партия е направила повече за Пловдив от ГЕРБ през последните десет години”, попита Йордан Илиев, като преди това определи въпроса си като риторичен.

„Нека спрем да гледаме към миналото, а да погледнем към бъдещето”, призова Слави Георгиев. Той подчерта, че не е редно културният календар на Пловдив да бъде подлаган на критики и съмнения, тъй като благодарение на него в последните 30 години в Пловдив се прави култура. Като уточни, че той не е плод на настоящия кмет.

„ Културният календар изнесе и 2019г. Това е начинът, по който трябва да се харчат публични средства. Ако фондация „Пловдив 2019” разпределяше десетките милиони от сметките си по този начин, щеше да има по-трайни и видими следи от Европейска столица на културата”, каза той. (колко точно милиона е разпределила фондация „Пловдив 2019” очаквайте в публикация на Под тепето).

Всички предложения за чествания на съветниците бяха подкрепени от зам.-кмета Пламен Панов, с изключение на Йордан Иванов. Неговото бе подложено на гласувано и отхвърлено, въпреки че събра 23 гласа „За”.

Самият културен календар бе приет с 40 гласа „За”, 0 „Против” и 4 „Въздържал се”.

Очаквайте какво включва културния календар през 2020г.