Стартира второто издание на кампанията „Старостта е и наша отговорност!“

Предвижда се броят на хората на възраст 65 и повече години в България да нарасне от 23.5% през 2022 г. до 31% през 2060 г., като в момента има повече хора, нуждаещи се от грижи, отколкото съществуващи услуги и професионалисти в сферата на дългосрочните грижи.

На 1 октомври – Международния ден на възрастните хора, „Каритас България“ стартира второто издание на кампанията „Старостта е и наша отговорност!“, която ще продължи до 31 октомври 2023 г.

Кампанията поставя акцент върху сложната ситуация в сектора на дългосрочните грижи в България, характеризираща се с остър недостиг на професионалисти и липса на достъпни и качествени услуги за възрастните хора. Като посочва първопричините за различни проблеми, „Каритас“ предлага и конкретни решения.

Устойчиво финансиране, ясни стандарти за качество, по-добри условия на труд, легализиране на неформалните доставчици, разнообразни модели на домашни грижи и осигуряване на лесен достъп до услуги за все по-застаряващото население в България са сред едни от най-неотложните мерки за осигуряване на качествени, финансово приемливи и достъпни грижи за всички.

Грижите в домашна среда и в общността оказват както професионална, така и човешка подкрепа, основаваща се на уважение, зачитане на достойнството и потребностите на всеки възрастен човек. Те помагат на възрастните хора да запазят своята самостоятелност, да се справят по-лесно с ежедневните си дейности и най-вече – да продължат да живеят с достойнство в обичайната си среда, където се чувстват най-спокойни.

За да се гарантира правото на достоен живот на всеки възрастен човек, България трябва да реформира значително своя сектор за дългосрочни грижи, като му даде заслужено признание и ефективна подкрепа.

Актуални проблеми

• По данни на НСИ, в края на 2022 г. хората на 65 и повече години са 1 515 383 или 23.5% от населението в България, като се предвижда броят им да достигне до 27,6% през 2034 г. Въпреки тази тенденция на застаряване на населението в България, няма достатъчни на брой и разнообразни модели на медико-социални грижи в домашна среда и в общността, които да отговорят на нуждите на българските пенсионери и които да им помогнат да изживеят старините си достойно.
• Голяма част от възрастните хора в България страдат от сериозни здравословни проблеми, прогресиращи с увеличаване на възрастта. Те изпитват различни по вид и степен затруднения, водещи до понижаване на качеството им на живот. За да се справят с предизвикателствата на старостта, възрастните хора имат нужда от комплексни грижи в собствените им домове – както социални, помагащи им в ежедневните дейности, така и медицински, контролиращи здравословните им проблеми.
• Все повече възрастни хора в Българя имат затруднен достъп до отговарящи на нуждите им здравни и социални услуги и това ги поставя в ситуация на по-голяма уязвимост.
• Предвижда се броят на хората на възраст 65 и повече години да нарасне от 23.5% през 2022 г. до 31% през 2060 г., като в момента в България има повече хора, нуждаещи се от грижи, отколкото съществуващи услуги и професионалисти, които да им помагат.
• Интегрираните здравно-социални услуги в домашна среда от няколко години са планиран приоритет в различни работни планове, стратегии и програми, но на практика продължават да липсват насърчаващи условия за развитието им, стандарти за предоставянето им и механизми за адекватното им планиране, съобразено с броя на нуждаещите се възрастни хора, вида на заболяванията и потребностите им и броя на специалистите, които биха отговорили на тези потребности.
• Поради недостига на професионални грижи в домашна среда, се засилва тенденцията да се разчита на неформални болногледачи – семейство и съседи, които полагат грижи за своите възрастни роднини и близки хора. Именно неформалните болногледачи излизат от обсега на каквато и да било подкрепа от институциите в България.