Паркинг под Пеещите? Може и да може, може и да не може…

Двете страни в казуса кръстосаха мнения, не шпаги, в първи истински дебат за бъдещето на парка

Икономисти: Има ли бизнес план за гаража? А алтернатива?

Архитекти определиха 50-сантиметровото езеро по проекта като гьол, Прокопиев говори за фонтанен туризъм

Дебатът на Под тепето и БНТ за първи път събра всички страни по казуса
Арх. Румен Русев до арх. Робърт ЧакъровПаркинг под Пеещите фонтани? Може и да може, може и да не може… Лаконичният коментар е на главния архитект на Пловдив Румен Русев, гост на експертния дебат за бъдещето на Цар Симеоновата градина, който за първи път срещна автора на проекта арх. Петко Прокопиев с противниците му и местната власт на едно място и по едно и също време. Страните по казуса кръстосаха не шпаги, а мнения, както целеше самото събитие, организирано от Под тепето и БНТ- Пловдив. И за първи път го сториха не дистанционно, чрез медиите, както бе досега, а директно, очи в очи, довод срещу довод.

Георги Стоев попита за бизнес плана на общинатаДали дискусията в кино Комсомол роди адекватен резултат? Коментарът на Русев маркира отговора перфектно- Може и да може, може и да не може. Остана отворен въпросът дали общината е склонна на консенсус и компромиси по проекта на Прокопиев. Топката сега е в Министерството на културата, което в момента прави проверка на решението на ведомството на Вежди Рашидов, дало зелен светофар за влизане на строителни машини в паметника на парковото изкуство. След това дебатът може да бъде отворен отново. Или пък не- ако от министерството ревизират решението на предходното ведомство и кажат Не на паркинга под фонтана.
На дискусията присъстваха архитектите от КАБ и САБ, които проектът на Петко Прокопиев продължава да разделя. Отношение по темата взеха еколози, ландшафтни архитекти, граждани. Там бяха и доайените при Димка Танева и Милчо Сапунджиев, според които проблемът не е нито в законността, нито в целесъобразността, а в съвместимостта.  

Стефан Стоянов преди дебата в кино КосмосЧе какво мнение да имам- тук се води един спор дали може или не може. Дошъл съм да слушам.  Може и да може, може и да не може. Въпросът е друг- трябва или не трябва. Но не е моя работа да кажа това- дали трябва или не трябва. Сигурно е, че от този проект ще има ползи и няма да има вреди. Самият аз имах огромни съмнения в началото на проекта. Те бяха относно евентуалните вреди. Но вече съм убеден, че такива няма да има, бе пълният коментар на арх. Румен Русев на дебата в кино Комсомол.

Той бе открит от автора на земетръсния проект арх. Петко Прокопиев, който на практика даде отговор на повечето въпроси, които задава обществото, в своето 20-минутно резюме. До голяма степен то се препокри с
Може и да може, може и да не може…онова, което той говори в интервюто си за Под тепето (http://podtepeto.com/article.php?id=13858). Мина и през евентуалните вреди в зелените площи с категоричното „Такива няма да има”. Обясни на дълго и широко за паркирането в гаража под фонтана с идеята колите да бъдат скрити в тази зона в центъра на града, да се види красотата на свободната от автомобили улица „Иван Вазов” например. Даде европейски и световни примери в това отношение- като паркинга под Хайд Парк в Лондон. Разби по пера и финансовите параметри на целия си проект, в които срещу „паркинг” стои сумата от 3 074 909 лева без ДДС. След това дебатът влезе резонно в темата „Целесъобразност”. Повечето от противниците на идеята бяха категорични, че пловдивчани няма да плащат, за да паркират под Цар Симеоновата градина. И че изграждането на гаража не следва тенденциите за изваждане на автомобилите от центъра на градовете. Ще излезе прекалено скъпо и няма да реши проблема с паркирането в центъра.

Намеси се икономистът Георги Стоев. Той започна със закачка. С жена ми дискутираме дали да отидем на ски в Австрия или на почивка в Бали, без да се питаме дали имаме пари дори за една от двете дестинации. И в момента водим дискусия какво да направим с едни пари, които не е ясно дали ги имаме изобщо, подчерта Стоев. От тук нататък ще изкажа нещо, по-скоро в практична насока, което ще ви помогне да вземете решение без да се опитвам да наложа моето мнение. Можете ли да разгледате функциите на общината между публични услуги, каквито тя е задължена да прави- разрешително за строеж, ограничение на трафика, каквото се сетите и другото- стопански услуги, бизнес услуги. Паркингът в голямата си същност е бизнес, това е стопанска дейност, а не публична услуга. Паркинги се поставят от частни субекти, консумират се на частни принципи. Паркингът е продукт, който може да се предлага на пазара. Опитайте се да го разграничите от типичната същинска на общината функция. 

На второ място- алтернативи. Когато решите, че общината все пак трябва да прави бизнес с паркинг, мислете за алтернативите и какви са те. Искаме паркинг там, искаме 170 места. Има ли обаче други места? За тази цена могат ли да се построят няколко
паркинга на няколко етажа, на каква цена? Имаме ли алтернативи?

Арх. Петко Прокопиев защитава проекта сиИ на трето място, може би, вече на практично ниво, ако общината, все пак, реши, че иска да се занимава с този бизнес, тя трябва да направи бизнес план. Тя трябва да покаже на вас бизнес плана си. Да обясни как няма да натовари вашите джобове. Защото, ако става въпрос за пределни 3,75 млн. лева, трябва да изчислим до къде ще ни отведат те. При различни допускания, аз съм взел лихва 4 % и съм я заложил в тази сметка и ще си позволя да ви кажа какво излиза. При амортизация 30 години на съоръжението, ако искате мога да заложа и 50, 60, излиза, че всеки месец чисто, след текущи разходи, след плащане на заплати, ток, издръжка, трябва да останат чисти около 15 хил. лева. Тоест, трябва да влязат коли и всеки да плати по 1 лев 15 хиляди пъти. Ако тези 15 хиляди лева не бъдат събрани-общината ще вдигне данъците. Ще ви вземе пари, за да плати тази сметка. Така изглеждат нещата на чисто битово ниво. Всяка една такава идея има цена и тази цена трябва да я плати някой. И от тук нататък оставям на вас да решите дали сте готови да я платите. И най-основното тук е прозрачността на това решение. За да се предлага такова нещо, бизнес планът трябва да бъде все пак публикуван някъде. Да направим анализ колко излиза, колко плащаме. 

Архитект Прокопиев изчисли, че стойността на паркомястото в гаража ще е 9 хиляди евро. Различна сметка обаче направи колегата му- арх. Робърт Чакъров, който
калкулира цялото съоръжение по друг начин- на база строителна стойност на квадратен метър и спомена цифрата 500 евро за кв.м.

Въпреки че паркингът е с обществени функции и е част от обществена инфраструктура, това е единствената част от проекта, която има икономически обосновки. Дали паркингът ще бъде на
печалба? Със сигурност. Дали ще се изплати? Със сигурност. Въпросът е дали за 6 или за 8 години. 9 хил. евро- тази цена би се сбъднала, ако всеки дава по 1 лев. До 10 години, този проект ще бъде изплатен.
След това всичко ще се отчита като печалба. Решението за паркинга е заради ясен, обективен проблем с паркирането. Една от функциите на общината е да се опита да разрешава тези проблеми. И да търси възможности за допълнително паркиране. Този паркинг ще помогне. Така стоят нещата. Той има и икономическа обосновка, и чисто практична, включи се зам.-кметът Стефан Стоянов.

Хора, разберете, че тук не говорим за разходи, приходи, стойности. Говорим за законно и незаконно, скочи един от гражданите, дошли на обсъждането. Цар Симеоновата градина е недвижима културна ценност и за нея важат режимите, които забраняват строителство на подземни и надземни паркинги. Ние сме царе да нарушаваме приетите режими, затова сме на този хал , напомни ландшафтният архитект Станимир Шаламанов.

На този етап е ясно, че няма нарушение в процедурата,. Проверявани сме от много институции, давани са много становища- нарушения няма. Друго нещо, което стана ясно– няма пряка намеса в зелените площи. Никаква. Нито заплаха. Различни мнения и позиции на експерти го доказаха.
Напротив, предвидени са 3 декара нови зелени площи, отговори Стоянов.
Представителите на общината бяха атакувани за липсата на публичност на проекта. Много пловдивчани въобще не знаят, че имате намерение да строите паркинг под фонтана в парка, обърна се към представителите на местната власт младо момиче. В рамките на последните около 12 месеца първоначалната идея на арх. Прокопиев беше отразена шумно от всички медии. В момента, в който общината взе решението да направи този проект, организира редица обществени обсъждания, изложби, медийни публикации, на най-видно място в специализирания общински сайт на първа страница. Положени са неимоверни усилия да бъде популяризиран този проект, обясни зам.-кметът Стоянов.

Добре, строите паркинг, а каква ще е дълбочината на езерото, попита арх. Чакъров  колегата си Прокопиев. 50 сантиметра, отговори авторът на проекта. Това не е езеро, това е гьол, който ще се превърне в блато, махна с ръка арх. Чакъров.