Оксана Шупак: Предпочитам да живея в Пловдив

Определя града под тепетата като Град на нежността

Екатерина Стоянова

Оксана е бесарабска българка, родена и живяла в Молдова. В детството си често е посещавала България, но не се е замисляла дали иска да живее тук. Но когато завършила гимназия и трябвало да избира университет, тя решила да дойде в нашата страна. Избрала точно Пловдив, защото тук животът на младите й се струва най-интересен, обожава архитектурния изглед на града и хората и културата тук са я привлекли най-силно.

За Пловдив тя казва, че е „Градът на нежността“ – красив през цялата година, спокоен и семеен, с богата история  и прекрасни улички с много красиви котки, които обожава. По този повод добави, че е шокирана от това как има хора, на които въпросните улични котки пречат. „Те са красиви, на мен не ми пречат, напротив – те са мили, не са нахални.“

Като бивш турист и настоящ гражданин на Пловдив, Окси заговори за гарата ни, която, в сравнение с чуждестранни гари, е чиста, спретната и денонощна. Но когато един турист слезе на гарата, една от първите гледки, които се разкрива пред очите му, е към Тютюневия град. Тя  е виждала Тютюневия склад преди години и той й е носел усещането, че всеки момент ще рухне. Заради любовта й към архитектурата, често си е задавала въпроса – защо не го реставрират, след като има невероятна културно-историческа стойност?

Оксана е любител на българската история и се интересува от всичко, свързано с нея. В историческите музеи, пред исторически паметници, на връх Шипка дори, очите й се просълзяват от силните емоции, родени в душата й. Боли я, когато види българин, незапознат с историята си и незаинтригуван от нея и смята че сведенията за тази история не бива да се променят и преиначават. Странно й е как хората предпочитат музиката с турски ритми пред тази с типично български – втората е патриотична и носи по-силни чувства.

Тя е музикант и е искала да учи в музикална академия, но в последствие променя решението си и записва икономика на хранителната индустрия в УХТ-Пловдив. Нейната мечта е да има нещо свое, сладкарница или заведение, с големи прозорци и уютна атмосфера, подобно на заведенията в Капана. Харесват й българските естрада, джаз и рок, впечатлява се от тукашните театрални постановки и не възнамерява да живее някъде другаде. „Аз съм вече от Пловдив, обичам това място и не искам да се върна в Молдова.“

Нещо интересно, което е забелязала между различните езици – български, руски и молдовски, е че има много еднакви думи, но с  различно значение. Например думата ягода на руски означава плод. Стол пък означава маса, диня означава пъпеш, а корем на руски е живот.  Много й е интересно, макар че я обърква в ученето. За българският език казва, че й е по-лесен от руския, но й е трудно да го учи в различните краища на България заради различните диалекти. Тук много различни думи означават едно и също, но ако говори с родопски диалект в Пловдив – хората трудно я разбират и си мислят, че говори на молдовски.