Концепцията за Капана през 80-те била като днешната, идеите обаче били заметени под килима

Назначили Димитър Киров като чистачка в Проектантска, за да участва в разработката на визията на квартала

Живеем във времето на анонимната архитектура, затова стойността на кътчета като Капана се увеличава всеки ден, коментира арх. Величко Куртев

Миналото на Капана е пъстро като самия квартал. Архитектурният ансамбъл е минал и през добри, но и през лоши времена. Едни са искали да го унищожат, други са успели да го съхранят, а пожари и земетресения са взимали своето през десетилетията. Спокойно можем да обявим, че спасителите на района и негови закрилници близо 3 десетилетия са архитектите от Колектив Капана, благодарение на които тогавашната местна власт се отказва от намеренията си да срине архитектурното бижу. Идеите през 70-те години били на мястото на квартала да се появи гигантски Shopping Centre. Това припомни част от Колектив Капана, който участва в първата тематична дискусия за миналото, настоящето и бъдещето на градската зона.

Взимат на мерник района през 1968г., когато стартира международен конкурс за модернизация на центъра. В Пловдив дефилират с проектите си куп мастити архитекти. Дори е имало нещо като браншова манифестация, в която проектанти набивали крак по центъра с макетите си в ръце. Процесът по детайлните планове и отчуждаването на имотите продължава по-дълго от предвиденото обаче, което на практика спасява и квартала. ЮНЕСКО подхваща темата за опазването на световното архитектурно наследство, а арх. Антоанета Топалова пуска статия за спасението на Капана. Което променя ситуацията. По това време вътре в самата Проектантска се сформира и Колектив Капана. През годините се допитваха до нас по ред въпроси относно квартала. Например искаха да се пожертва петно за голям паркинг- не го дадохме, спомнят си архитектите Топалова и Величко Куртев. Имало е идея за изграждане на друг, по малък търговски комплекс с гараж за 500 коли. И това, за щастие, не се случва. Поставете си цели, млади хора, и не се отказвайте, посъветва младите архитекти на срещата Топалова.

В Колектива влизат много проектанти, които се залавят със задачата да превърнат квартала във великолепно място. Концепцията за района е страхотна- пешеходна зона за занаяти, търговия, култура и обитание. До голяма степен се припокрива и с днешната. По това време в Капана живеели около 3 хиляди души. Времето- началото на 80-те години. След отчуждаването, на което много от жителите на квартала се радвали, тъй като битовите условия в къщите не били никак добри, държавата става едноличен собственик. А планирането за онова, което трябва да се случи в зоната, било изключително акуратно- тази площ е за хранителни стоки, тук ще има фризьорски салон с четири стола, там- работилница. Разработвала се е сграда след сграда. Имало е предвидена площ дори за дюнер, което е звучало изключително екзотично в онези години. Примерно- за магазин Валентина са били предвидени 5 по-големи къщи в една от зоните на Капана. Имаше концепция, разказа Величко Куртев. Който тогава проектира Клуб за запознанства на Железарска и Кожухарска. Помещението е живо в онзи му вид от части и до днес. Идеите за благоустрояване били много и все супер качествени. Архитектите работили с голяма част от пловдивските художници по визията на Капана. Имало идея всяка от занаятчийските улици да изглежда тематично с помощна на творците от сферата на изобразителното изкуство. Като например Златарска да блести в златно, Железарска- акцентът да е в метала. В екипа са влизали хора като Димитър Киров, Бояджана и много други. Самият Ди Киро бил назначен като чистачка в Проектантска, тъй като трябвало да се води на щат там. Желанието ни бе да се използват само естествени материали. Но нещата не били докарани докрай, а идеите- заметени под нечий килим. Колектив Капана съществува до средата на 80-те, когато шефът на проектантската организация арх. Сапунджиев, е освободен.

С промените идват и хаосът и незаконните намеси в квартала. Това, което започва да се строи, не почива на концепцията, по която е работил Колектив Капана. Истината е, че трябват правила и те трябва да бъдат спазвани. Реституцията и частната собственост спасиха квартала от разширяване на уличките и бутане на сгради например, но пространствената характеристика мутира. Така през 1995г. създадохме правилник за управление на Капана. Сега такъв няма- той още тогава бе забутан. Тъй като не бе удобен и нямаше желание. Същото се отнася и за идеите ни от по-ранния период за благоустрояване на квартала- те отдавна бяха закътани дълбоко в нечие бюро. Не знаем дали документално са живи, тъй като се намират в архивните на Проектантска. Ако те са оцелели там единствено археолог може да влезе, отбелязват с чувство за хумор архитектите.

Кварталът ту замира, ту заживява отново. Сега отново е в Ренесанс. Трусовете на епохите засега са преодолени. Ред е на новото начало. Живеем във времето на анонимната архитектура, която не оставя ценности. Затова и стойността на архитектурни кътчета като Капана се вдига ежедневно, заключи арх. Величко Куртев.  

СТРАТЕГИЧЕСКИ СУРОВИНИ

Във времето, когато се е реализирала концепцията на Колектив Капана за квартала, архитектите са се сблъскали с интересен проблем. В подмяната на част от витринните дограми на сградите в градската зона те са имали право да ползват само метал и винкел като материал. Дървените и алуминиевите дограми са били стратегически и са се ползвали само по министерства и партийни сгради. Тук- таме хора с връзки успявали да се докопат до безценното дърво или алуминий. На това се дължи и сериозното присъствие на метални дограми по много от сградите в Капана и центъра въобще.