Гравюрата, която арх. Фърков използва за проекта си за Небет тепе, всъщност изобразява Джамбаз тепе

Щом оскъдната информация, която се дава за проекта, е недостоверна, какво остава за целия проект, който никой не показва?, пита арх. Пехливанова

Арх. Константина Пехливанова

В медийното пространство официални лица съобщават, че за Небет тепе е изготвен и съгласуван нов проект, чиито акцент е издигането на съществуваща четиринадесет метрова кула на върха. Авторът на този проект- арх.Ю.Фърков- обосновава решението си и доказва точния облик на кулата с една гравюра от 1533г. на холандския пътешественик и творец Питър ван Елст. В името на една наистина европейска столица на културата е съществено да се споменат някои лесно проверими факти.
    
Известна на всеки проучвател на гр.Пловдив е книгата на арх.Христо Пеев „Пловдивската къща през епохата на Възраждането”, издадена през 1960г. В най-близко минало въпросната гравюра е публикувана именно там. Тя не изниква току що, случайно открита от Божидар Димитров или арх.Фърков в Австрийския военен музей, Ватикана или другаде, каквато е официалната версия. Преди това гравюрата се появява на български език в книгата „Град Пловдив и неговите сгради” на Гетруда Рудолф-Хиле и Ото Рудолф през 1934г. със следното описание: „Вдясно (на север) стръмното плато (….)изглежда укрепено, но незастроено. Гравюрата представя сравнително добър естествен изглед, тъй че в него се разпознават Джамбаз тепе (вляво) и Небет тепе (вдясно).” Погледът безспорно е от изток и заради разположението на река Марица и на най-стария и единствен тогава мост (продължение на днешната главна улица). Следователно, ако приемем изображението за достоверно, каквото ни се представя от проектантския и възложителския екип на проекта, още през 16в. всякакви крепостни стени и кули на Небет тепе са разрушени и категорични данни за облика им няма. Двете малки кули, силно увеличени и поднесени като неоспорим факт на обществеността и на съгласувателните институции, се намират всъщност на коренно противоположно място- на Джамбаз тепе, в южната част на трихълмието. Ако, разбира се, допуснем, че това действително е Пловдив.

За да се изясни докрай степента на хипотеза, трябва да се спомене и мащаба на изображението. То представлява една изключително малка част от внушителна гравюра с размери около 45см/480см, наречена „Нрави и Порядки на Турците”. Пътешественикът Ван Елст отразява своите наблюдения от пътуване до Константинопол. Гледките ( по данни на Британския музей ) се свързват предимно с Истанбул и околностите му. Цялата творба се състои от седем отделни картини, на всяка от които съответства конкретен текст. Под частта, засягаща ни, пише следното в буквален превод на български: „Особености и (….) на Македония, където турските жители, при първата гледка на всяко новолуние за годината се веселят чудесно, едните- върху каруци или двуколки, другите- върху малки зелени хълмчета (плодородни и много на брой), с факли или светилници, издават силни викове и крясъци с всякакви видове инструменти и в голямо веселие- както им е присъщо. И от голяма почит и обожание поздравяват новата луна.” Идеята, че този град в далечината е именно Пловдив, тръгва от сър Стирлинг-Максуел- редакторът, който през 1873г., във второто издание на гравюрите, вписва текста: „четвъртата картина(…) сякаш изобразява далечен поглед към Филипополис и прилежащите надгробни могили”. Впоследствие твърдението се приема за факт и се разпространява. Днес- сто и четиридесет години по-късно, ние се осланяме на него, за да реставрираме един от най-богатите и недостатъчно проучени археологически обекти на България. Небет тепе е и ключовият елемент от кандидатурата на Старинен Пловдив за вписване в семейството на световното културно наследство (ЮНЕСКО), десетият евентуално обект, с който богатството на българската история и природа ще бъде световно признато. И проектът за него се опира на тази частица от случайно изскочила гравюра. Свободно тълкувана и грешно използвана.

Факт е, че историята се повтаря- за цялостното възстановяване на Царевец (който неслучайно не е признат като обект от световна величина) преди петдесет години отново са използвани хипотетичните данни на една случайно открита във Ватикана гравюра. Изопачено е убеждението, че съобразяването с творения на изкуството- по определение субективни- е научен подход. Ако сега се построят двете кули от Джамбаз тепе на Небет тепе и след години се появи друга гравюра, която да ги дискредитира, можем ли да ги бутнем, да построим нови и да вярваме, че притежаваме един периодично обновяем туристически продукт?

Като професионалист нямам съмнения, че научната реставрация не включва мащабно и типово изграждане на хипотези, че над всичко стои историческото свидетелство, което имаме дълга да съхраним и да предадем на бъдещите поколения. Подкрепям твърдо декларацията на Камарата на Архитектите в България, на БНК на Икомос и подписката за съхраняване автентичността на Небет тепе. Като гражданин съм убедена, че автентичност на образа и членство в списъка на ЮНЕСКО биха донесли много повече позитиви и приходи за града. Но отново в качеството си на гражданин си задавам въпроса: щом оскъдната информация, която се дава за проекта, е недостоверна, какво остава за целия проект, който никой не показва?