Гери Турийска: Освен времето и хората в Пловдив са топли

Водещата на БГ радио твърди, че майчинството я прави много по-добър човек, прекарва лятото във вълшебно селце на Странджа и е на турне с "Пощенска кутия за приказки"

Напоследък разполага с малко време за групата си RUBIKUB, но мечтае да завърши и издаде албум с момчетата – Ангел Дюлгеров, Веселин Веселинов-Еко и Росен Ватев

Гери Турийска пише текстове за песни от 16-годишна, вози се на седалката до вас "На път за вкъщи", по БГ радио и е яката мацка от RUBIKUB. През 2010-та създава "Пощенска кутия за приказки", в която по зададена тема, всеки може да изпрати текст на e-mail address: pkzaprikazki@gmail.com, а в своята пощенска кутия, от години получава само сметки.
Майката на Аника е пристрастена към ягоди и Facebook, израства с музиката на Deep Purple, Pink Floyd и Depeche Mode. Готова е да пътешества по всяко време, незашисимо от дестинацията, стига да не й пречат условности. Обича цветята в саксия и ги полива с минерална вода.

Лятното пътуване на съвременни приказки започна от Конюшните на царя, а вечерта продължи непринудено – с концерт на RUBIKUB. След него, Гери отговори на въпросите на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Как те промени Аника?
По най-хубавия възможен начин. Преди да срещна Ясен, никога не съм си представяла да имам такъв тип семейство – с деца, че ще искам, наистина, от сърце, това нещо да ми се случи. Точно това е може би истината, че като си срещнеш правилния човек, това ти се струва много логично и всичките ти страхове и предразсъдъци се изпаряват в небитието. Мога спокойно да кажа, че Аника ме прави много по-добър човек. Просто се учиш на търпение. Това е много силна връзка. Всички с деца, преди това са ми казвали: "Ти ще видиш, като имаш дете, ще откриеш любовта по друг начин." Така звучи странно и не можеш много да го разбереш, но когато ти се случи, разбираш, че наистина има нещо такова. Не може да се сравни тази връзка – любовна, с каквато и да е друга, която съм имала до момента.

Приказки за деца започна ли да пишеш?
В момента и с нея съм на такъв един етап – тя учи думички все още и не се налага да ги пиша, за да ги чета, а импровизирам, правя фристайл на приказки и всеки ден измислям нещо и й разказвам за зайчето. Тя знае думата зайче, така че със зайчето нещо се случва. Мечето, котето и така. За сега не ги пиша, но може би ще стигнем и до този етап, ще е много интересно и любопитно.

Прочетете цялото интервю в КАПАНА.БГ