Анели Неофиту – момичето от Кипър, влюбено в Пловдив

Избрала е точно Пловдив, защото хората й разказвали, че това е най-красивият град.  Въпреки замърсения въздух, той е нежен и привлекателен, а и носи вековна история

Харесва й да вижда млади лица, отдали се на момента, щастливи и свободни

Екатерина Стоянова

Анели Неофиту е родена и отраснала в Кипър. Баща й е грък, а майка й – дъщеря на българин и арменка. Така тя съчетава три народности в себе си. След като завършила гимназия в Кипър, младата Анели спонтанно се преместила в България, където до днес живее сама в собствен апартамент. Тук учи химия и микробиология на храните в УХТ. Дисциплината има сложен и труден характер, но това никак не я притеснява – на нея й е интересно, а и ще й бъде от огромна полза в бъдещото й развитие в лозарската семейна фирма, която управляват родителите й.

Дошла от горещия Кипър, където хората неспирно говорят и се движат с автомобили, в България останала учудена и приятно изненадана, че тук човек може да се разхожда пеш навсякъде!  Избрала е точно Пловдив, защото хората й разказвали, че това е най-красивият град.  Въпреки замърсения въздух, той е нежен и привлекателен, а и носи вековна история. Впечатлява момичето със съчетанието на античност и съвремие, вплитането на двата духа – този на миналото и този на настоящето. Любимите й места за разходки са тепетата на Пловдив, от чиито върхове се наслаждава на красотата на целия град. Тук много й харесва, защото е красиво и свежо, а хората са добри. 

Нощният живот на Града под тепетата й се нрави повече от този в Кипър – хората тук се забавляват, танцуват, докато там сякаш не се отпускат толкова. Харесва й да вижда млади лица, отдали се на момента, щастливи и свободни. Такава е и тя – позитивна, свободомислеща, необременена от тъмнината на негативизма. В живота среща спънки, разбира се, като всеки друг човек, но това само я възпитава и предизвиква да продължава напред и да се бори. Посреща трудностите с радост и се справя с всяка една сама. Това е урок, който България й е дала – да бъде самостоятелна и силна, упорита.

Единствено не е доволна от обслужването в болничните заведения.  Веднъж й се наложило спешно да отиде в болница заради проблеми с яйчниците. Отишла и останала разочарована – мръсно, нехигиенично, неподдържано и потискащо. В такова място не бива да се настаняват хора със здравословни проблеми. Те имат нужда от добри лекари и чистота.

Анели е позитивна и се опитва да предаде част от своя позитивизъм на останалите. Мечтае хората да виждат света от добрата страна и се надява на светло бъдеще. Дори въпреки политическите разногласия между различните държави и фактите, сочещи към наближаваща нова световна война, част от нея вярва, че това може да не се случи. Надява се на световен мир без конфликти и й се иска да продължи да гледа позитивно към бъдещето.

Много държи на вътрешната красота, но смята, че и външната трябва да се поддържа. Важно е хората да бъдат добри, защото добротата оцветява света и го прави по-хубав.  Шапка сваля на красиви хора с красиви души.  Харесват й и стилните хора с красиви облекла, прически и грим. Затова е записала курс по професионално гримьорство и използва всеки удобен момент да прилага тези умения. Въпреки любовта й към грима и  разкрасяването, не толерира прекаления макияж, който често е срещала в Кипър. Хората там носели тонове грим, криещ истинската им кожа. Гримът трябва да бъде лек, да подчертава красотата и да придава акцент.

Друга нейна страст са танците. Танцува гръцки народни танци и балет, второто – от 3 и половина годишна възраст. Обожава танцови фестивали и е била на такъв в Унгария, където различни държави са представяли своите народни танцови обичаи, сред които и българи. Тук, в България, й се иска да продължи с балета, но за момента не може, тъй като обучението поглъща почти цялото й време.

Докато живеела в Кипър, Анели не познавала обичаите и традициите на България. Когато дошла тук, по свое усмотрение решила да се запознае и останала очарована. Българската история й е интересна, културата ни я привлича, а архитектурата – още повече. Но все пак България не е Кипър, семейството й не е тук, нито пък стаята й, съхраняваща мили детски спомени. Именно затова се чуди дали да остане, или да си замине, след като завърши.  Дилемата е голяма и трудна. Това, което би я накарало да остане тук, е реализация. Хубава работа с добри условия, приятен екип и справедливо заплащане е това, което иска.  Колкото и красиво да е едно място, все пак, неговата красота не може да нахрани човек. За жалост, парите са необходимост и без тях не може.

Едно обаче е сигурно – тя ще остане тук до 2019г, за да види как Пловдив официално става Европейска столица на културата. Това призвание, според нея, напълно подхожда на града и се чувства горда, че е свързана с него по някакъв начин. 

 

Exit mobile version