4 легенди за настъпването на пролетта

Според някои предания, когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валяло сняг

Паулина Гегова

Несъмнено проелетта е един от най-прекрасните сезони. Той, обаче, има и своите истории и поверия. В крайна сметка, какво е едно явление без основа и фантастична митология. Ето едни от най-впечатлителните легенди за първа пролет.

Някога, много отдавна, Слънцето се спуснало на Земята в образа на прекрасна девойка. Искало Слънцето да види как е долу, да се поразходи, да потанцува, да се повесели … но било хванато от един зъл Змей и затворено в най-тъмните подземия на неговия дворец. Тогава птиците спрели да летят, децата забравили какво е веселие и смях, престанали да играят, а родителите им били отчаяни незнаейки откъде да намерят храна. Светът станал едно печално място изпълнено с тъга и униние. Тогава един смел момък решил да спаси Слънцето. Много дълго, дни и нощи, месеци той търсил къде е двореца на злия Змей, най накрая го открил и предизвикал Змея на двубой. Борили се дълго, нощи и дни. Смелият момък победил злия Змей. Освободил прекрасното Слънце. То се качило обратно горе на небето и осветило целия свят. Природата се съживила, хората се зарадвали, но смелият момък не могъл да види Пролетта. Неговата алена, топла кръв се стичала върху белия сняг до последната капка. Загинал смелият момък. Там където снегът се стопил се показали бели цветя – кокичета, предвестници на пролетта и новия живот.''

Друга, малко по-тъжна и философска, разказва как по някое си време, някъде по света, когато върлувала почти само зима а пролетта и лятото не били още намислени имало едно село. И то като времето си, било черно, злобно и неприветливо. Никой не излизал от къщата си, не само заради студа. Всеки се страхувал от съседа си. Да не го окраде, измами или просто копира това което е направил. Всеки в това село се смятал за уникален. Затова, всички си опасвали къщите с по триста синджира. А прозорците така били опушени, че вътре не можело да влезе и малката мижава светлина на болното слънце. Само от време на време се показвало нечие око с част от лицето за да види все пак дали някой от селото не приближава отвън. Не се знаело вече кой, кой е, защото всички били еднакви. Жълти и болни. Недокоснати от слънчевата топлина и добротата. Веднъж в селото пристигнало младо, но бездомно момиче…

Цялата статия можете да прочетете в КАПАНА.БГ