За Ники Пеев или как се преминава от юрист в писател

Моят стил

Да останеш сам със себе си и да излееш мислите си е голямо удоволствие

Паулина Гегова

Ники Пеев е 28-годишен пловдивчанин, който е „кривнал“ от правия път, може да кажат някои, като е решил да води двойна самоличност – тази на юриста и тази на писателя. Интересна комбинация, която за него се оказва повече от лесна.

Още в ученическите си години, Ники е усещал връзка с литературата. Споделя, че тя е била любимият му предмет, защото го разбирал по естествен път, без прекалено много учене и анализи. Идвало му отвътре. Сега, години по-късно, той издава дебютната си книга „Денят на инвикта“ – sci-fi роман, който няма нищо общо с правото.

По време на следването ми обемът за четене беше огромен. В един момент човек се пренасища от цялата информация, която го заобикаля. Идеята да почна да пиша беше по-скоро експеримент, но дилемата дали да се ориентирам към правната доктрина веднага се зароди. Истината е, че колкото и да пишеш по тази материя, след години тя става ирелевантна, не толкова актуална, защото законите се изменят постоянно. Не искам да създам нещо, което ще остане някъде ненужно, а творба, която не толкова преходна. Реших, че по-голямо удоволствие ще ми носи нещо, което ще ме откъсва от тази материя, което ще ме допълва и развива като личност, с различен тип интереси, споделя Ники.

Самото решение да напише роман идва, когато на 22-ри март 2013г. след работа, Ники минава през една от големите книжарници на центъра на Пловдив, за да си купи книга. Четяло му се научна фантастика, но в секцията на жанра нямало нищо, освен една-две класики. Смятал да потърси и български автор, но тогава осъзнал, че не се сеща за никой роден писател, който да създава фантастика. Така му хрумва да пробва да напише нещо сам. Същата вечер, към 4 часа сутринта първите 8 страници от „Денят на инвикта“ били сътворени.

Същинското предизвикателство беше да седна и да напиша първата страница. Но най-трудната част е не да имаш идея за сюжет, а да я изградиш върху листа, защото трябва да я представиш по такъв начин, че ту да е разбираема за човекът, който не е в главата ти, ту да изгладиш собствения си стил до толкова, че да се чете гладко и достъпно. Граматическото оформление също е много сложна част. Дори най-безличният препинателен знак е от значение, обяснява пловдивчанинът.  

Историята в романа се развива в бъдещето и макар че жанрът е научна фантастика, Ники напълно целенасочено е свел до минимум фантастичните елементи. Официално главните персонажи са двама – Силиан и Привидение, но има и други герои, които също изиграват своята роля в сюжета. Всъщност, той се развива през призмата на всеки един персонаж и техните перипетии в рамките на 24 часа. Докато Силиан е на Земята, а по петите му е цял отряд наемници, то Привидение е изпратен в периферията на познатия ни космос, а това е възможно заради технологията, която е позволила на човечеството да развие масова експанзия до всяко достъпно кътче на вселената.

Самата дума инвикта произлиза от латинското invictus и в директен превод означава „непобедим“. В случая инвиктите са прослойка, която контролира и насочва човечеството. Те са върховни водачи и всяка планета има по един такъв.

Цялата статия може да прочетете на КАПАНА.БГ

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.