Европейските лидери се колебаят за номинациите за висшите постове на ЕС

Автор: Ангелина Пискова

Обратно на очакванията, европейските лидери не постигнаха консенсус за четирите основни кандидатури за висшите постове в ЕС на заседанието си миналия понеделник. Вероятно обаче това ще се случи на редовното им заседание им в четвъртък и петък. Според председателя  на Европейския съвет Шарл Мишел, ръководителите просто са обменили мнения по предложените кандидатури – Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Комисията, бившия португалски премиер Антониу Коща за председател на Европейския съвет, председателката на Европарламента Роберта Мецола да поднови позицията си за 2 години и половина и естонската премиерка Кая Калас за поста върховен представител по външната политика и сигурност.  Мишел заяви, че лидерите имат колективното задължение да постигнат споразумение до края на месеца. Като важна предпоставка той изтъкна единството на всички страни-членки:

Знам, че е много важно да се гарантира прозрачността и включването в процеса, както и 27-те страни-членки да се чувстват участници в него. Моя отговорност е да гарантирам, че всички лидери имат едно и също ниво на информация.

Сред недоволните беше и премиерката на Италия Джорджа Мелони, която смята, че не се дава полагаемото на консерваторите, които постигнаха висок резултат на европейските избори.

• Дали продължава пазарлъкът или разногласията са решени предвид съобщенията в медиите, които по-скоро са в подкрепа на второто твърдение, е първият ми въпрос към Женвиев Понс, основател и директор на института „Европа Жак Делор“ в Брюксел, която е работила и в Комисията Делор.
•  Имената ще останат такива. В този кастинг трябва да се види, че Европейската народна партия е силна. По принцип се смята, че председателството на Комисията е най-важното, тъй като тя е моторът – органът, който дава предложенията. Затова начело се предлага фон дер Лайен от Европейската народна партия, а на Европарламента – Роберта Мецола, също от ЕНП, което вече е лъвския пай. Другите постове са съответно за социалдемократите – г-н Коща начело на Европейския съвет и либералите в лицето на г-жа Калас за върховен представител по външната политика и сигурност. Сега, според договорите и практиката, е обичайно да има смяна след 2 години и половина не само на председателя на Европарламента, но и на председателя на Европейския съвет. Така се постига политическото равновесие през последните десетилетия. 5 годишният мандат се разделя на два мандата по 2 години и половина, за да се редуват представителите на ЕНП и на социалдемократите. Също така е обичайно мандатът на председателя на Европейския съвет, който е 2.5 години, да бъде подновяван системно, за да стигне до 5 години. В Европарламента ЕНП спечели, социалдемократите загубиха, затова християндемократите искат да затвърдят предимството си. Те настояват, от една страна, г-жа Мецола да продължи, а от друга – мандатът на г-н Коща начело на Европейския съвет да не бъде непременно подновяван след 2.5 години. Там остава едно центристко мнозинство, каквото е от няколко мандата – ЕНП, социалдемократи и либерали, но в неговите рамки силата се премести в полза на ЕНП, силно в ущърб на „Обнови Европа“ и малко на социалдемократите. 

– И на зелените….

• Зелените, които  в известен смисъл, интегрираха мнозинството начело на предишния Европейски парламент със Зелената сделка, бяха санкционирани заради това. Те излизат от това мнозинство, тъй като губят 19 места и минават зад двете групи на крайната десница – европейските консерватори и реформисти и „Идентичност и демокрация“ – от 4-та на 6-та позиция.
• Дали точно това не ядоса Мелони – че нейните хора от консерваторите не получават подобаващата според постигнатите резултати позиция?
•   Вече имаше твърди изявления на няколко големи лидери, в т.ч. на г-н Шолц, който заяви, че ще се радва да продължи съюза си с ЕНП и либералите, но е извън всякакви възможности тази коалиция да се разшири с крайната десница, дори и с европейските консерватори и реформисти, макар да не го изрича ясно. Тя се смята за крайна от много ръководители, в т.ч. на ЕНП. Затова г-жа Мелони не претендира за висша позиция, а по-скоро да получи важен пост в Европейската комисия, като например, на изпълнителен заместник-председател.  Такъв пост имаше г-н Тимерманс – един от големите вдъхновители и реализатори на Зеления пакт. На практика той беше с втори по значимост ранг в Европейската комисия. Аз лично не смятам, че тя би могла да получи такъв пост, за който има много сериозни кандидатури, като на Тереса Рибера, в момента министър на околната среда на Испания, но ще поиска пост на заместник-председател. И не е изключено да го получи, като се има предвид, че балансът на властта в Европа се хлъзна надясно – недостатъчно обаче, за да е в позиция да иска това, но достатъчно, за да й позволи да иска важен пост. Зависи от личността на този, когото ще предложи и от ресора, който ще поиска за него. Но не е невъзможно.
• Как виждате перспективата за развитието на ЕС през следващите 5 години предвид резултата от изборите?
• Ще започна с това, което ми се струва най-важно в европейската система за управление – нарастването на властта на ЕНП. Това е дясноцентристка партия, която бе част от управляващи коалиции и сега ще бъде по-силна и ще може още повече да дърпа решенията надясно. Това може да засегне Зеления пакт, да се отрази на миграционната политика и т.н. Това ми изглежда най-голямата печалба в този парламент. Нарастването на крайната десница не е за пренебрегване и дори е обезпокоително, но то не е толкова определящо за политиките, колкото увеличаването на резултата на ЕНП. Не изключвам крайната десница да се омекоти, т.е, да стане по-центристка, по-приемлива, по-консенсусна, по-малко радикална по миграцията и други въпроси. Има и друга възможност, която засега не е много вероятна – сливане между европейските консерватори и реформисти и „Идентичност и демокрация“. Защото много често националните композанти на тези две групи се мразят помежду си – те са не само съперници, но и врагове и много често имат коренно различни позиции, например, по отношение на Русия или Съединените щати. Г-жа Льопен даде много поводи да я смятат за проруска, което съвсем не е така с г-жа Мелони – тя е по-скоро трансатлантически настроена. Но не мога да изключа такова сливане, ако г-жа льо Пен омекоти поведението си. Според хипотезата, която плаши много французи – Националният съюз да вземе властта във Франция, това може да доведе до плъзгането му към центъра  и да започне да заема по-малко радикални позиции по миграцията, отбраната и околната среда. Но засега тези две партии се виждат от останалите зад санитарния кордон, тоест, такива, при които не се ходи и които няма да участват в управляващата коалиция. 
• А извънредните избори за парламент във Франция не затвърждават ли крайните позиции?
• Тенденцията, която се забелязва отскоро във Франция на тази кампания, след като президентът Макрон разпусна парламента и ако слушате кандидата за премиер г-н Бардела, ще видите, че накланя позициите си към центъра. Той показва по-малко радикално лице по много въпроси и в известен смисъл изпреварва отговорностите си. Така че хипотезата, която ми изглежда по-вероятна на базата на наблюденията ми върху събитията е, че по-скоро ще има завой към центъра, отколкото към крайно дясното. 
• Вие лично как приемате тези избори?
• Като повечето хора, с които разговарям – огромната част от тях са смаяни. Залогът, който е изключително рискован от страна на президента Макрон, не може да се проумее от повечето хора. Те не разбират защо той не се опита да удържи нещата, така че да се спечелят повече гласове, а отвори пътя на крайната десница. Логиката се изплъзва. Макрон твърди, че с това действие иска да събуди центъра и да покаже на французите, че нито крайната десница, нито крайната левица са избор, а само центърът. Но не се очертава това, а точно обратното – силно отхвърляне на партията на г-н Макрон и силно нарастване на недоволството с вот за крайната десница. И не виждам как за няколко седмици – между 9-ти юни и 30-ти юни, нещата могат да се обърнат. Това ми изглежда много рисковано като залог.
• Може би идеята е сега да даде власт на крайната десница, от която хората да се разочароват и на следващите президентски избори да гласуват за центъра…
• Да, вероятно това е едно от нещата, на които залага. Хората доста си блъскаха главите, за да намерят някакво рационално обяснение и това се появи. Да покаже, че Националният съюз няма да издържи изпитанието на властта, защото няма капацитет да го осъществи. И на базата на своя тригодишен опит, се опитва да дисквалифицира Националния съюз за президентските избори. Само че има реален риск това да не стане – Бардела вече предприема поведение на дерадикализация, ориентира се към центъра, заема по-разумни позиции и не е невъзможно да ги осъществи, ако вземе властта. Тогава залогът ще е напълно изгубен. 
• Как извънредните избори за парламент във Франция биха могли да се отразят на политиките в ЕС?
•  Това е свръх деликатен въпрос и отговорът никак не е лесен. Във Франция вече имаше съжителство между президент и премиер, които не са от едно и също политическо семейство. Най-прословутото е между Митеран и Ширак  и то наистина беше много сложно. За щастие, и двамата бяха от големи европейски семейства. Макар единият да бе социалдемократ, а другият – християндемократ и двамата имаха категорична проевропейска принадлежност.  Така нещата бяха под контрол. Сега обаче става доста по-сложно, защото за президент имаме категоричен проевропейски центрист с премиер евроскептик от крайната десница, в чиято програма е пълно с какви ли не лостове за отслабване на властта на европейските институции. Според конституцията на Франция, президентът има най-големи пълномощия във външната политика. В общи линии, същото е и за европейските й аспекти, като изключим случаите, когато те се трансформират в изключително конкретни неща като бюджетни, икономически, екологични въпроси. За тях премиерът и Националното събрание имат превес. Когато имате европейски директиви, те трябва да се транспонират в националното право и за да стане това, трябва да минат през Националното събрание. И ако в него преобладава Националният съюз, г-н Бардела ще има последната дума. Така че това ще усложни много осъществяването на европейската мисия на една от двете най-големи страни-членки и то ще бъде инвалидизирано при нейното изпълнение.
• Тъжен финал…Не може ли да дадете все пак по-оптимистична нотка за край?
• Надявам се резултатът на Националния съюз на изборите за национален парламент, който изглежда вероятен, да не се окаже реален. Ако пък се реализира, да се надяваме, че г-н Макрон, от една страна, ще може да затвърди пълномощията си на международната и европейска сцена и от друга, че при съприкосновението си с властта, Националният съюз и г-н Бардела ще се нормализират и ще се отърват от този евроскептицизъм, който и без това прие доста изтъняла форма, откакто се случи Брекзит. Той показа на много националистически партии, че принадлежността към ЕС е нещо положително. Тогава изчезна и идеята за Фрекзит. Г-жа льо Пен вече не говори за излизане от еврозоната. Много идеи, които бяха радикално антиевропейски, изчезнаха от програмата на Националния съюз. Да се надяваме, че тази тенденция към нормализиране ще продължи. 

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.