Светлана: Не исках да убивам бебето си, исках само да спре да плаче

Ражда сама в апартамента си сред другите си три деца, реже пъпната връв на нежеланата рожба с ножица

След като я задушила с ръка оставила трупчето за 48 часа върху пералнята, после го погребала някъде в Изгрев

Никой не разбрал за поредната й бременност

Никой не разбра за бременността ми. Сама родих в жилището си, срязах пъпната връв на бебето. Исках да се грижа за него, не да отнема живота му, проплака пред Темида днес осъдената на 8 години затвор за убийството на собствената си рожба Светлана Александрова. Тя обжалва наказанието, което й наложи Окръжният съд като твърдеше пред горната Апелативна инстанция, че без да иска е задушила бебето си. Само искала да спре да плаче. Ако исках да го убия можех да го направя още при раждането. Никой нямаше да разбере. Но не, аз исках да се грижа за него, обясни Светлана.

Тя е майка на още три деца, две от които са близначета. Няма мъж до себе си, грижи се за тях сама. Не стана ясно кой е бащата на мъртвото бебе, четвърто подред за плодовитата жена. Тя обяснява, че живее така, защото просто няма късмет с мъжете. Пазила в тайна последната си бременност от родителите си, тъй като, по думите й, се страхува от майка си. От дете съм бита с точилка, малтретирана. Ходих синя на училище. До 19-ата си годишнина се напишквах. Страхувам се от майка до ден днешен. Не казах на никого за третото си дете и така го родих. Така стана и с четвъртото. Беше ме страх да кажа на майка, защото пак щеше да изкара точилката. Затова и живея под наем, да не съм с нея, обясни пред съдиите Светлана.

В деня на раждането на четвъртото си дете тя била извън дома си с трите си деца. Прибрала се следобеда и усетила, че й изтичат водите. Опитах се да се обадя на Бърза помощ, но нямах глас. Четири часа продължи раждането. Бебето се появи, аз с ножица отрязах пъпната връв, измих го, пових го, отидох до аптеката, купих му памперси и нещо за ядене, разказа Светлана. Тук изплуват и първите неизвестни. Съдебно-медицинската експертиза доказва, че детето е било драно със същата тази ножица. Веднага след раждането, с рязането на пъпната връв, майката го надира в областта на врата и гърдите. Тя не пожела да отговори на съдиите как и защо е забола ножицата в бебешката плът.

След като родих се обадих на Тодор Велков от Садово. Исках той да гледа бебето през уикенда, докато се посъвзема от раждането, та да го закарам в понеделник на лекар. Той дойде с такси, взе бебето, но после го върна. Не знам защо, продължи разказът си осъдената за детеубийство. Според разследващите и показанията на самия Тодор обаче е имало уговорка той да поеме грижите за детето. Връща го на майката веднага, след като вижда раните от ножицата.

Като докара бебето отново не знаех какво да правя. Отидох до Весела, исках да го оставя там за уикенда, само временно. Бях с другите деца, а във Весела имаше много хора. Паникьосах се. Бебето започна да реве. Още повече се стреснах. Аз само леко му запуших устичката, за да спре да плаче. А не исках да се разбира, че го нося. Исках да го скрия, не да го убия. Ако исках да го убия щеше да стане в самото начало, разрева се пред Темида Светлана. Бебето спира да плаче, но спира и да диша. Светлана го отнася вкъщи, слага трупчето върху пералнята, увива го в одеялце, и го зарязва там в продължение на два дни. Децата й и тя съжителстват с мъртвото бебе цели 48 часа. В понеделник тя взима телцето и го погребва някъде в Изгрев. Къде и как го е направила, тя не пожела да разкаже пред съда. Пак ви казвам, ако исках бебето да умре, щях да го убия и изхвърля както циганите правят, повтори пред Темида тя. Апелативните съдии отказаха нова съдебно- психиатрична експертиза, каквато поиска адвокатът на Светлана Александрова. Каква ще е съдбата й, ще разберем много скоро.