Обвиненият в убийството на Стефка непоколебимо: Хлъзна се и падна сама

Владимир дори не трепна при разпита си в съда, разказа за смъртта на любимата си с вирната глава и без грам емоция

Куп разминавания в обясненията му пред съда и разпита му пред разследващите, не си спомня да са се сбутвали с Маджарова на канала

Пукнатото стъкло на колата, което според роднините е от борба, той обясни с немирни хлапета или невнимателно измиване

Никаква, абсолютно никаква емоция не демонстрира обвиненият в убийството на красивата абитуриентка Стефка Маджарова, докато разказваше за смъртта на младата дама, която уж обичал много. Владимир Костадинов отново застана зад версията си, този път в разпит пред окръжния съдийски състав. Беше на два метра от мен, хлъзна се с десния крак и падна във водата. Опитах се да й помогна. Хвърлих се във водата, но не я намерих. Виках й името, но отговор не чух, разказа с вирната със самочувствие глава, без дори да трепне, подсъдимия. При разказа му за смъртта на Маджарова бащата на момичето скърцаше със зъби и стискаше длани в юмрук до побеляване на кокалчетата, а майка й кротко стенеше само на метър от обвинения за убийството на щерка им. Съдебните медици и криминалистите твърдят категорично, че шансът момичето да се подхлъзне точно на това място и да цамбурне във високите води, клони към нула. В разказа си пред съда Владимир забрави да разкаже за сбутването край канала, за което споменава пред разследващите. В показанията си пред криминалистите той обяснява как първо Стефка го била бутнала леко по рамото, след което той й отговорил по същия начин- „побутнал” я, а тя се хлъзнала и литнала в буйните води. Било като любовна игра. Уточнете, бутали ли сте се край канала, попита Темида. 11 месеца минаха, не мога да си спомня, каза той, въпреки че детайлно изброяваше далеч по-несъществени детайли от дните около смъртта на Стефка и особено във фаталната вечер. Такова нещо забравя ли се?, подскочиха тихо роднините на удавената абитуриентка. Съществени разминавания в съдебния разпит и показанията пред разследващите имаше по още няколко пункта, но този беше най- фрапантен.

Владимир започна от самото начало на запознанството си с красивата Стефка Маджарова през 2009-та. Двамата се срещнали за първи път в Ивайловград. Ходили на басейн, след което контактували в продължение на 2 седмици. Решили да станат приятели, а Стефка поканила Владимир на рождения си ден в Йоаким Груево през август. Така той се озовава в дома на Маджарови в пловдивското село. Остава там няколко дни, след което се връща в Ивайловград, за да получи няколко месеца по-късно покана за работа от бащата на Стефка- Николай. Покани ме да работя и да живея у тях, на първия етаж. Връзката ни със Стефка продължи три години и няколко месеца. Разделихме се по нейно желание през юни 2012-та. Продължихме да поддържаме някакъв контакт. После няколко месеца не контактувахме. През декември подновихме комуникацията без знанието на родителите й. На 13-ти февруари, 2013-та, се видяхме и аз й предложих да се съберем отново. През май отново заработих при баща й, разказва, боравейки детайлно с дати и подробности Владимир.

Поясни, че на 11 и 12 юни, преди фаталните събития, той товарил картофи от полето, като тичал зад автомобил и в движение хвърлял чувалите в него заради лошото време. Бил гол и по къси гащи и се удрял многократно по тялото по време на дейността си. С това той се опита още в началото на делото да обясни за травмите, които са открити по тялото му по време на разследването. В деня на смъртта на момичето се уговаря с нея да се видят. Прибира се в Златитрап, където живеел временно, взима душ, облича се и отива към дома на Стефка. Там обаче вижда как тя се качва в колата на друго момче- Пенко Ламбрев. Това ме притесни, тъй като някакви момчета й създаваха проблеми. По пътя й звънях няколко пъти, изпратих й 2-3 есемеса. Нищо. Те спряха в местността Изравнителя. Аз също спрях, на 50 метра от колата на Пенко (в показанията си пред разследващите метрите са 200). Излязох от колата и след няколко минути тръгнах към колата с клон около 50 сантиметра. Пенко ме видя и излезе от колата си. Ще ме биеш ли, пита ме. Не, искам да говоря със Стефка, отговорих. Тогава тя излезе, а аз хвърлих пръчката. Питах я дали майка й и баща й знаят къде е и дали иска да се прибираме. Пенко дойде и започна да ме обижда. Хвана я за ръката, качиха се в колата и тръгнаха към Кричим. Тръгнах след тях. Спряха пред някакво кафене, а аз седях в колата си на 10-20 метра. Пенко влезе за пет минути вътре и излезе, след което тръгна отново. Аз потеглих, но от заведението излязоха четирима със столове и застанаха пред колата ми. Спрях. Не можех да продължа и дадох назад. Върнах се в Йоаким Груево и я зачаках пред къщата, разказва за преследването, което устроил на любимата си ревнивецът.

Фаровете на автомобил просветват пред къщата на Маджарови около 23ч., когато Владимир нервно пуши цигара край колата си, спряна така, че да наблюдава дома на любимата си отвсякъде. Поканих я да си поговорим. Тя се съгласи. Това продължи край оградата, около 5-10 минути. Решихме да отидем да се разкараме. Отидох на канала на пътя за Брестовица. Ходили сме много пъти там- с колела, пеш, с автомобил. Спряхме до самия мост и си говорихме вътре известно време. Аз пуших цигари, тя си човъркаше нещо телефона, май беше във Фейсбук. Решихме да излезем на самия канал. Беше тъмно, валеше, духаше вятър. Разхождахме се по десния край на канала, където е асфалтирано, около десет минути. После отидохме от левия край, където няма асфалт, почва е. Бяхме спрели и разговаряхме. Тръгнахме още напред, в този момент тя се подхлъзна и падна във водата. Беше на 1-2 метра от мен. Не знаех какво да правя. Хвърлих се да й помогна. Не успях и се ударих в една плоча, хванах се за нея и излязох. Бях целият мокър. Тръгнах да тичам надолу по канали и да викам името й. Отговор нямаше. Паникьосах се, тръгнах към колата, качих се и тръгнах към Златитрап. Стоях цялата нощ в една стая, не съм мигнал, обясни обвиненият в убийството на Стефка. Тук не чухме резонни въпроси от страна на обвинението и адвоката на родителите на Стефка- защо, като е било лошо времето, са излезли от колата на канала? Какво са си комуникирали толкова време, след като явно Стефка е била изключително отегчена, чаткайки по мобилния си телефон? Защо разходката е продължила толкова дълго? И дали мокрите дрехи на Владимир са намокрили седалката на автомобила, тъй като за това трябва да има данни- тапицерията трудно би изсъхнала за няколко часа през нощта. А още на заранта на другия ден той е бил повикан от таткото на Стефка по работа с колата. На въпроса защо не се е обадил за помощ, Владимир отговори: „Страх ме беше, паникьосах се”. Не казал на Николай Маджаров сутринта нищо за смъртта на дъщеря му, защото не знаел какво да му каже и как да го направи.

Обвиненият в убийството смята, че Стефка се страхувала от водата и не можела да плува на дълбокото. Докато родителите й твърдят тъкмо обратното- тя е отличен плувец. В пети клас й открили гръбначно изкривяване, заради което тя тръгнала на плуване. Тренирала на басейн Младост. Другата загадка се върти и около телефона на ревнивеца. Той твърди, че мобилката му била в колата по време на инцидента край канала. Той обаче си мислил, че като скочил във водата , била в джоба му и течението я е отнесло. Разбрал, че джиесемът му е в Опела рано сутринта, когато таткото на Стефка- Николай му позвънял, тъй като бил закъсал с неговата кола. Странното е, че мобилният телефон се намирал в отключения по думите на Владимир автомобил, и той чул позвъняването от леглото на стаята си. После излязъл от къщата, влязъл в колата и отговорил на Николай Маджаров. Една от най-важните загадки също тъне в мистерия- как са се получили няколко щети по Опела, с който Владимир е откарал Стефка във фаталната вечер край канала. Най-вече- счупено странично стъкло. Според разследващи и според таткото на Стефка то е пукнато отвътре, най-вероятно при борба между двамата. Според Владимир пък вероятно някакви хлапета в Златитрап са го чукнали или пукнатината се е появила, докато той мил автомобила. Самият той казва, че установил щетата на сутринта, след смъртта на Стефка. И не успя да си спомни пред съда дали във вечерта на инцидента стъклото е било пукнато. Видях, че е счупено на другия ден, подчерта отново подсъдимият. Той твърди, че мястото, на което се е подхлъзнала Стефка, не е било равно. Не така обаче твърдят фактите от разследването.

Делото продължава с разпити на експертите, изготвили експертизите по делото, и много свидетели.

Очаквайте и разказа на родителите!

Exit mobile version