Личкана на свобода

Мамка му! Свърши се, падна на колене пред смолянския зандан Ангел Личканов

Мамка му! Свърши се, падна на колене пред затворническото общежитие в Смолян скандалноизвестният Ангел Личканов рано тази сутрин. От няколко часа Личкана е на свобода, а екип на Под тепето единствен засне първите му глътки въздух отсам решетките и бодливата тел. Ей, живот, завръщам се, каза на излизане от зандана излежалият присъда за рекет здравеняк. Почерпи другите пандизчии с кола и бонбони Линд, а те със смесени чувства, радост и лека завист, проследиха всяка негова крачка към свободата.
Часът е осем. Градусите- минус 15. Студът щипе, а в двора на смолянския “клон” на пловдивския пандел цари необикновено оживление. Затворници се щуркат насам-натам с разни торби и пакети. Едни са усмихнати, други умислени, а трети- откровено угрижени. Двама- трима обгрижват животинките в затворническия зоокът, в който на любовта на лишените от свобода се радват няколко муфлона, диви прасета, благороден елен, сърна, дузина патици, зайци.
Да е пълно биоразнообразието, пред стените на ТПО-то броди добре охранен пес. Който се подплашва от невиждана за местността Герзовица край Смолен процесия от луксозни автомобили. Точно в девет без десет от шосето към портала се задава дълга авто колона, водена от Мерцедес S класа и Ауди S8. Следват ги БМВ Х6, Мерцедес CLS, няколко по-малки Аудита и 2-3 джипа. 
Повече от 30 души слизат от пъстрия автопарк. Сред тях има няколко дами и деца, дузина мъже на средна възраст и дузина бабанки в черно. За Ангел идвате, предполагам. Ей сега ще го пуснем, само чакаме заповедта по факса, обяснява вежливо полицай на портала и предлага кафе на новодошлите. Едър тип пък отвръща на жеста, като подава на сержанта цигара Марлборо. В този момент от вратата се подава огромен тип, с ярко сини очи, прилежно подкастрени бакенбарди и напомпани като за състезание по културизъм мускули. Личкана. Той е по къс ръкав, шорти и джапанки на бос крак. Еее, айде, добре сте дошли, посреща гостите най-известният обитател на заведението. Ще умреш от студ бе Ангеле. Чисто гол си, отвръщат му в един глас две русокоси жени. Ха, аз тук съм на курорт. Развалихте ми рахатлъка, шегува се Личканов. Подава ръка през телената мрежа. Все още не може да излезе навън- не са пратили заповедта по факса. Всеки момент трябва да пристигне, уточнява полицаят с Марлборо в устата.

Личканов влиза да се облече и да се подготви за свободата. А пандизчии започват да вадят “покъщнината” му- малък телевизор, няколко торби с дрехи, обувки. Другите затворници пък са се строили в шпалир в двора. Айде де, почерпете се, подканва ги Личканов от прозореца на стаята си. Пазачите дават зелен светофар и лишените от свобода си наливат по чаша кола и заслаждат с шоколадов бонбон.
Факсът дойде. След две минути ви го даваме. Вече не ни трябва, информира тълпата отвън мустакат униформен. Минутите обаче стават 20 и дори коравите на вид пичове в черно започват да се вдървяват от студ. Ангел Личканов се сбогува със съкилийниците си и излиза по пуловер, черни дънки и спортни обувки. Момчета, благодаря за всичко. За отношението и разбирането, обръща се към пазачите бившият вече пандизчия. Ръкува се с тях, докато в дясната си длан силно стиска заповедта за освобождаването си.
След 10-минутни прегръдки и целувки Личканов взима камък, застава с гръб към портала на зандана и го хвърля ритуално. За да не се връща отново зад бодливата тел на затворническото общежитие. После слага тъмни слънчеви очила. Скача в Аудито, управлявано от съпругата му. Колоната потегля към Смолян. Полицаите затварят вратите на зандана и се прибират на топло. А пандизчиите изпращат с искащ поглед процесията от автомобили,
докато стоповете и на последното возило изчезва зад завоя. Свободата, Санчо!, възкликва един от лишените от свобода.