Над 10% от „делата шамари“ завършват с осъждане на журналисти

Над 10 процента от стратегическите дела срещу публичното участие, известни като „дела шамари“ или SLAPP дела, завършват негативно за журналистите, срещу които са заведени, пише БТА. Това показва представеният днес анализ „Цената на свободата на словото“ на Антикорупционния фонд (АКФ). В него са разгледани 65 дела в периода от 2000 г. до март 2023 г.

„За първи път се прави нещо систематизирано. Прави се анализ на съдебни производства с характеристики на т.нар. SLAPP. SLAPP, разбира се, не сме го открили ние. Той е формулиран за пръв път от двама професори от университета в Денвър, щата Колорадо, през 1980 г.“, коментира Бойко Станкушев, директор на АКФ.

По-голямата част от гражданските и наказателни дела за периода 2000 – март 2023 са приключили в полза на журналистите – става дума за 87,5 % от гражданските дела и 86% от наказателните дела, сочи статистиката от проучването. Тези данни не са повод за успокоение, тъй като един доста висок процент от делата – 12,5% от гражданските и 14% от наказателните дела – в крайна сметка завършват с осъждане на журналистите, смятат авторите на анализа София Желева и Лора Георгиева.

Тези дела продължават в България средно около три години, като има дела, които са продължили по пет-шест години, съобщи Лора Георгиева. По думите й, това означава, че в един продължителен период от време с този процес са ангажирани ресурси на журналистите дори когато в крайна сметка той приключва положително за тях.

Според авторите на анализа на АКФ стратегическите дела срещу публичното участие се водят срещу журналисти, медии и граждански активисти.

След 2015 г. нараства броят на делата в обхвата на изследването. „В периода от 2000 г. до 2015 г. буквално 12 са съдебните дела, за които успяхме да намерим и съберем информация. Всички останали, почти 50, са производствата от 2015 г. насам. Тоест, само за последните седем-осем години са всички останали производства“, каза София Желева.

Според нея, причините за това са свързани с по-голямата публичност при инициирането на такъв процес. „Все повече конкретните журналисти и обекти на SLAPP дават гласност на това. Съответно и информацията е много повече за тях“, посочи Желева.

„SLAPP делата не са единственото предизвикателство за българската медийна среда. България продължава да бъде на последните места спрямо държавите, с които искаме да се сравняваме, а именно – европейските държави, по гарантиране свобода на словото. Всъщност, в такава уязвима медийна среда, за която са характерни и други форми на натиск, SLAPP делата имат по-силен ефект“, коментира Лора Георгиева.

Съдебното преследване е сред водещите инструменти за натиск върху журналистите, коментира и Илия Вълков от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България.

Сред препоръките, които с Желева дават в анализа си, са свързани с декриминализирането на обидата и клеветата, въвеждане на механизми за по-широко приложение на института на прекратяване поради изначална несъставомерност, ограничаване приложимостта на института за обезпечение на иска, дигитализиране на съдебните архиви, даване на максимална публичност на делата, обучения на юристи, журналисти и граждански активисти и др.