Христо Паунов- доцентът доброволец

Преподавателят по Конституционно право в ПУ членува в Червения кръст от 23 години, днес е част от Националния съвет на БЧК

Зарязва математиката, за да се отдаде на правните науки

Бил подложен на щателен обиск след стаж в прокуратурата

Паулина Гегова

Под тепето продължава рубриката си „Другото лице на пловдивските университетски преподаватели”. Днес ще ви представим мъж, отдал се на правните науки, на доброволчеството и на писането. Запознайте се с Христо Паунов- един от любимите доценти на студентите в ПУ.

Той е преподавател по Конституционно право в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" вече 16 години. Когато постъпва в длъжност пред 1999-та година, в университета тъкмо се прокарвала идеята Юридическия и Педагогически факултет да бъдат слети, защото нито един от двата нямали нужната бройка членове, за да заформят самостоятелен състав. Избухнали много вътрешни дебати и протести. Наблюдавал се невероятен отпор от страна на преподаватели и студенти, както и от съда и прокуратура под тепетата. След всички тези динамични събития, в крайна сметка, факултетите сформирали постоянен състав и останали самостоятелни.

Съвсем наскоро става доцент, но въпреки високата позиция и титла, Паунов е човек, в който се съдържа академичен изказ, но не и академична горделивост.

Като тинейджър завършва Образцова Математическа гимназия – Пловдив. Следвайки стъпките на логиката, хората завършили математическата гимназия, се насочват към информационните технологии, но не и той. След като се уволнява от казармата, започва курсове и бива приет да учи специалност „Право“ в Пловдивския университет, във втория випуск на Юридическия факултет.

"Годините, определено, бяха по-различни от сегашните. Първо, заради тогавашния обществено-политически период. От икономическа гледна точка, бяха кризисни години. В университета преподавателите бяха доста взискателни. Имаше заверки, задължително посещение на лекции и т.н. Сега нещата са доста по-демократични и свободни."

Тогава забавленията също са били различни. Не е имало толкова много заведения и клубове, домашните купони са били на мода, затова и студентите са се събирали по квартири и апартаменти.

Випускът на Паунов преминава през протестите в зимата на 96-та година срещу зърнената криза.

"Университетът беше блокиран, преподавателите нямаше как да дойдат на лекции. Младежките политически организации по онова време бяха много активни. Аз не участвах, а и до ден днешен не членувам в партия."

Зад тази антиполитическа позиция на юриста стои стабилна причина. Още в онези далечни години, приятелка на Христо го води в Червения кръст, където той става доброволец. Организацията има седем основни принципа: хуманност, безпристрастност, неутралност, независимост, доброволност, единство и универсалност. Заради два от тях – независимост и неутралност, той не взима участие в нито една политическа партия, но изобщо и не държи на това. Удоволствието от доброволната работа е много по-голямо.

"Тогава бяхме едно много силно ядро. Нямаше заплащане, но каузата ме запали защото виждаш реалните резултати от помощта си. Водили сме деца от социални домове на различни събития; през 1996-та почнах да се занимавам с обучение на млади хора по превенция на СПИН и сексуално рисково поведение. Година по-рано, бяхме едни от първите на национално ниво, които въведохме метода "Обучение от връстници"."

Колкото до университета, Христо сподели, че не смеели да правят пакости и номера. Курсистите не си позволявали шеги, но и до ден днешен помнят една случка. Една, но много паметна.

"Провеждаха се по две седмици стажове в Общинската администрация, в Прокуратурата и в Съда. Когато карахме стажа в Прокуратурата, някой беше откраднал печата на Прокуратурата. Всъщност нямаше сигурни доказателства, че е откраднат, но точно когато ние бяхме там, изчезна. Едва ли беше случайност, а да изчезне печата на Прокуратурата е не само проблем, но и абсурдност. После всички бяхме подложени на старателни обиски. Така и не разбрах дали печата се е намерил, но тази история се говореше години наред."

Паралелно с образованието си, продължава да членува в Червения кръст. "Професия", която продължава вече 23 години. Бил е председател на Младежкия Червен кръст, а по настоящем е член на Националния съвет на БЧК, втори мандат. Това е ръководен орган. Взима решения за най-важните политики и дейности, които извършва организацията на територията на цялата страна. Младежкия Червен кръст, пък, е една от най-силните организации в страната. Има структури в 28-те областни града и извършва най-различни дейности. Планинската спасителна служба и Водно спасителната служба са единствено към БЧК. Няма други държавни структури, които се занимават с тези дейности. През 90-те организацията организира и провежда национални лагери за деца с умствени и физически увреждания. Организират сто деца да бъдат заведени на Тузлата, където да подложат на процедури с лечебна кал.  "Като цяло, идеята беше да ги социализираме. Да се откъснат малко от семейната, рутинна обстановка. Да се почувстват значими."

Паунов споделя, че членовете на Червения кръст, работят и с деца на бежанци. Работата е пипкава и сложна, влиза се в бежанските лагери и се прави вид връзка между двете народности, но преподавателят признава, че истинските бежанци, онези, които са реално застрашени в родините си и бягат, за да спасят бъдещето си, се чувстват обгрижени и доволни, че им се обръща внимание. Напомня също, че има разлика между бежанци и мигрантите, които създават толкова много проблеми на света и човек трябва да умее да долавя тази разлика.

"Пътувал съм по линията на БЧК – Швейцария, Австрия, където съм имал и обучение, Великобритания… Едно от най-хубавите ми преживявания бе международно събитие в Солферино, Италия, през 2009-та година, по повод 150 години от битката при Солферино, заради която се и създава Червеният кръст. Участваха над 7000 души от всички краища на света. Правеха се обучения, имаше факелно шествие, обиколки из държавата. Всяка страна разполагаше с лична шатра, на която излагаше традиционни предмети и кулинария от родината си. Беше невероятно".

Пловдивският Червен кръст е бил и единственият, който в края на 90-те създава театрална група, с която участват в програмата на "Европейски месец на културата Пловдив 99-та". С течение на времето, за жалост, групата се разпада и нова не се оформя.

Освен всичко останало, Христо Паунов пише и специализирана литература. Писането при него има две страни. Едната е тази, че в Червения кръст издават вестник "Ентусиаст", на който е редактор. Там има постоянна рубрика, която се казва „Досиетата Х.П.“. От там трупа опит за правилно изразяване, граматически и правописни норми, и т.н. Има и друга, чисто юридическа страна.

"Моята работа е освен да преподавам, да създавам и научна продукция. Книгите ми са две. Първата се казва "Ревизия на конституцията", издадена през 2013-та година и е докторската ми дисертация. Втората е "Държавни символи", която е хабилитацията ми за доцент. Трудното в писането на специализирана литература е, че човек трябва да е прецизен от гледна точка на примери, факти, правилно подреждане на информацията и същевременно, написаното да е достъпно като език. Най-големите предизвикателства са събирането на емпиричния материал и да направиш тази суха материя разбираема”.

Христо Паунов е един зает човек, но все пак открадва мигове и за себе си. В свободното си време обича да пътува. Стъпвал е на три континента – Европа, Азия и Африка, а следващата цел е Америка. Със семейството му имат традиция всяка година да ходят на екскурзия извън България. Последно са били на Лазурния бряг във Франция, но въпреки това, Христо заявява, че е патриот и обича и нашето Черноморие, нашите курорти.

Той е и голям киноман. Така обича да се разтоварва. Към музиката е по-широко скроен. Присъствал е на големи музикални събития с имена като Андреа Бочели, Монсерат Кабайе, Джордж Майкъл, Хулио Иглесиас, Шаде и други.

Разнообразието в живота на доцента впечатлява. Впечатлява и доброволческата му работа. Той е един чист пример за това, че трябва да приемаме преподавателите си не просто като даскали, а като човешки същества със собствени страсти, тайни и емоции, различаващи се извън аудиторията.