ДРОГА: Епизод I

Наркотиците – от фармацевтичните компании до търговия на улицата

Всичко за опиатите и разпространението им в Пловдив в една поредица на Под тепето

Репортерът на Под тепето Стефка Георгиева се впусна в задълбочено разследване на тема „Наркотици”, с което ще ви запознаем в следващите дни. Ще ви информираме как функционира тъмният пазар на опиатите днес в Пловдив. Ще ви срещнем с всички звена по веригата- от дилъра, през консуматора, до разследващия. Ще пишем за последствия и превенция, за световни практики и политики в борбата с дрогата и липсата на каквито и да било политики и практики у нас. Днес ви представяме началото на поредицата, която, не се съмняваме, ще предизвика вниманието ви.

Стефка Георгиева

Темата за наркотиците е толкова всеобхватна, че едва ли можем да я изчерпим напълно, дори и да издадем книга за тях. Всеизвестен факт е, че почти всички наркотични вещества, първоначално, при самото им създаване, са синтезирани като лекарства. При всяко едно вещество, времето, в което се е разпространявало свободно на пазара е съвсем различно, но тъй или иначе, в момента търговията с тях се преследва от закона, и то напълно основателно. Преследва се дори разпространяването на марихуана, която всъщност е най-безвредна, лекува или облекчава симптомите на много болести.

Добре е да започнем с класификация на наркотиците и видовете дози, а те не са никак малко. Всъщност класификациите им могат да бъдат различни, в зависимост от аспекта, в който ги разглеждаме. Делят се на леки и тежки наркотични вещества, синтетични и несинтетични,  както и на стимуланти, депресанти и халюциногени.

Стимулантите са онази група вещества, които ни носят усещане за бодрост, по-висока умствена и физическа активност. В тази група спадат кофеинът, никотинът, всяко вещество, имитиращо въздействието на адреналина, включително амфетамин и кокаин. До тях особено близки са анаболите и допингът. Характерното при зависимостта, която се развива към тях, е, че тя е изцяло психическа, изградена в резултат на продължителното им ползване.

Депресантите имат точно обратния ефект. Те намаляват активността на централната нервна система, забавят телесната функция и зависимостта при тях е физическа. В тази група спадат алкохолът, барбитуратите и бензодиазепините. Те причиняват спокойствие, отпускане, предизвикват сън, а абстинентните симптоми при тях водят до значителни здравни и социални вреди, поради агресивното състояние на зависимите.

Халюциногени – при тях е по-трудно да се създаде зависимост. Те действат значително по-малко върху телесните функции, но ефектът им върху съзнанието е огромен. Широко разпространено е понятието, че всички препарати и вещества причиняват халюцинации. Това обаче не е съвсем вярно, но терминът се е наложил с годините дори в литературата. В тази група влизат ЛСД, мексиканският кактус, гъбите, ДМТ, ДЕТ и всички производни смеси между тях. Ибогаинът и салвията също са в тази група. Ефектът при тях е трудно да бъде описан с познатите нам средства. Умът е изцяло под тяхно влияние и за да ви покажем колко е трудно да опишете ефектът им, ще ви дадем пример.

Един от хората, с които се срещнахме и разговаряхме по темата е медик. Той е изпробвал всички познати на човечеството наркотици, забележете – в контролирана среда, за да знае от личен опит как реално те влияят върху човешкия организъм. Описанието, което даде за салвията, беше най-отличаващото се. Чувах лилаво. Не знам как да ви го обясня. Когато опитах салвия, бях вкъщи с приятелката си. Виждах музиката и чувах цветовете и това сякаш продължи цяла вечност, обяснява лекарят. Всъщност ефектът на халюциногена е между 2 и 5 минути. При него е от животоспасяващо значение понякога, да се приема в контролирана среда, защото ефектът за всеки човек е индивидуален и е добре консуматорът да бъде под наблюдение за тези няколко минути.

Дори дозирането на наркотичните вещества е няколко вида:

Лечебна (терапевтична) – дозата, която се  предписва от лекар при определени заболявания.

Токсична – онова количество наркотик, което води до отравяне  на организма без да причинява смърт.

Летална (LD- 50) – дозата на дадено  вещество, което причинява смърт при 50% от изследваните обекти. Концентрацията на LD- 50 е показателна за токсичността на дадено  вещество.

Ефективна доза (ED- 50) – дозата на дадено  вещество,което предизвиква определен желан ефект при 50% от  случаите.

Ако трябва да бъдем напълно коректни, базирайки се на класификацията на наркотиците, то всички ние „друсаме“. Кофеинът и алкохолът вредят не по-малко на човешкия организъм. Да не забравяме и никотиновата зависимост, която е най-разпространена и напълно легализирана. Просто влиянието на кафето, алкохолът и цигарите е по-бавно и е нужно да се приемат редовно, за да окажат въздействие върху тялото и съзнанието ви. Кофеинът, например, е психосоматичен стимулатор и е от групата на алкалоидите. Неговото въздействие се усеща от около 45-тата минута на приемането до третия час. Какво се случва ако предозираме обаче?

Сутрин си правите кафе. Едно. Известно време е така, след това правите две, после три и постепенно увеличавате дозата. Не ви ли звучи познато? Само че ако прекалите с него, ставате резистентни към въздействието му. Друг страничен ефект от прекомерното му ползване е безсънието. И тук вече можете да навлезете в жестока схватка с лекарствата, защото повечето от тях, които се борят с безсънието, водят до зависимост.

Ако се върнем обаче назад във времето, ще видим че древните хора са открили „топлата вода“ много преди ние дори да се досетим за нея. Едни от първите данни за ползването на опиума датират от 4000 г. пр. Хр. от древните египтяни, които са го ползвали като средство за успокояване. През около 1500 г. пр. Хр. се появява и екстрактът от мак, който е бил прилаган основно при малки деца, за да спрат да плачат. 1000 години по-рано маковите семена се ползвали в сегашните швейцарски земи. Около 1000 година след Христа пък, опиумът е вече широко разпространен в Китай и Далечния Изток. Почти 800 години по-късно, в Китай се създава закон, забраняващ употребата му.

Почти по същото време, Наполеон вкарва канабиса, марихуаната и хашиша във Франция, след завръщането му от Египет. Веществата бързо добиват популярност, особено сред френския елит и 40 години по-късно дори е основан такъв клуб.

Какво вече споменахме в началото на текста, по-голяма част от наркотичните вещества са се появили на бял свят като лекарства. И в контекста на историческите данни, представени по-горе – Зигмунд Фройд използва кокаина за лечение на своите пациенти, след което той самият става зависим. Това се случва през 1884 година, а около 40 години по-рано д-р Жак Жозеф Моро лекува своите душевноболни пациенти с хашиш.

Изключително интересно приложение са имали силните наркотици при първоначалната си поява. Кокаинът, например, през 1885 година се е предписвал на малки деца против зъбобол в Америка. Приблизително по това време, на пазара е било пуснато и кокаиново вино, чиято слава се разнесла до Рим, а питието станало любимо на тогавашния Папа. Креативните американци дори намерили изключително ефективен начин за лекуване на кашлица – с морфин. Лозунгът на лекарството за гърло е бил повече от потресаващ: „Ще забравите за вашата болест и всички останали болести“ Идеята не е ли, да ги лекуваме, а не забравяме?!

През 1898 година, на пазара се появява ново лекарство за кашлица, на фармацевтична компания Байер. За него се казва, че има същия ефект като морфина – безупречен, но не водело до пристрастяване. Можете ли да познаете кое е лекарството? Хероин! Не знам как меко и нежаргонно да опиша ситуацията по това време, освен „пълно мазало!“ От компанията са финансирали изследвания в клиники, болници и санаториуми, за въздействието на хероина. Освен това е имало и мнозина индивидуални изследвания на изтъкнати учени. Хероинът се спира от производство през 1913 година, но до този момент е минало толкова много време, че зависимостта вече е плъзнала по хората и е необратима до днес.

Амфетаминът пък лекувал бронхиална астма. Синтезиран е през 1887 година, но започва да се предписва на пациенти през 20-те години на миналия век. Метамфетаминът бил незаменим срещу хремата. Диетолозите предписвали амфетамин за отслабване (препратка към филма „Реквием за една мечта“ – лентата онагледява целия процес), психотерапевтите пък го предлагали за борба с депресията. Епилепсията също се контролирала с амфетите. При прекомерна употреба обаче се развива силна агресия, загуба на апетит и депресия. И все пак, какво от това, нали нямате хрема?!

Екстази – поредното лекарство. Ползвано е за спиране на кръвоизливи и потискане на апетита. Най-добре познатият член на групата наркотици екстази е  3,4-метилендиокси-метамфетамин (MDMA). Първият опит за патентоването на MDMA е бил на 24-ти декември 1912 година от немската фармацевтична компания „Мерк“. Отказали им. Бизнесът обаче си е бизнес, от компанията настоявали и 2 години по-късно вече MDMA-ят бил пуснат на пазара. Никой не се сетил (дали?) да тества новото лекарство за психоактивни свойства. Голяма популярност набира през 60-те години на миналия век, когато д-р Александър Шулгин го препоръчва за психотерапевтични сесии, наричайки субстанцията „прозорец“. Брачните консултанти в Америка възхвалявали „прозорецът“, защото ефектът бил равносилен на 6 месеца прогрес при скарани двойки. Предписвали са го и на войниците, участвали във войната във Виетнам, за лекуване на психическите им травми.

Пикът на консумиране на екстази започва през 90-те години на миналия век. Тогава все още е било легално да се консумира в по-голямата част от света. Първоначално се е разпространявал в юпи- барове в Далас, след това залива рейв партитата и клубовете, достига техно и хаус клубовете по целия свят, и бързо се нарежда до най-ползваните наркотици като кокаина и хероина. Системната му употреба води до проблеми с бъбреците, обезводняване, топлинен удар.

Чудите ли се защо ви разказвам всичко това? Защото тези наркотици, вещества, субстанции, както искате ги наричайте, заливат пловдивските улици. Обикновено по тъмно. Наркотици винаги е имало и най-вероятно винаги ще ги има, но трябва да се упражнява някакъв контрол върху тях. И проблемът не е в зависимите, а в техните дилъри. Факт е, че това, което правят, е незаконно, но чиста дрога у нас трудно може да се намери, т.е. качествен наркотик без примеси. Синтетиката се пласира най-лесно, защото е най-евтина, казват дилърите. Но и най-вредна, допълват чистосърдечно.

Независимо в каква среда расте едно дете, няма никаква гаранция, че няма да падне в капана на зависимостта. Може и да няма финансови проблеми и неразбирателства в семейството. Нужна му е само слаба воля и един човек, който да го подхлъзне надолу по пързалката. Този човек може да го срещне не само нощем по улиците или в някой парк. Този човек отдавна надхвърли пределите на нощните заведения. Вече можете да го срещнете и в училищата. Да, той е там, вътре в тях. Непълнолетен дилър, напълнил раницата си с трева и амфети.

Нормално ли е 15-16-годишни хлапета да друсат или свиват масури в задния двор на даскалото?

Очаквайте продължението на темата и различни гледни точки!

Exit mobile version