Защо ние в провинцията не протестираме (за културата)?

Стефка Цанева

Защо ние в провинцията не протестираме (за културата)? И аз не знам защо и малко се ненавиждам за това. Може би е защото нямаме „Кристал“, броят на интелектуалците е поне с една-две цифри по-малко число, а може би и защото средната им възраст е с двайсет години по-висока от колкото в София. Не знам. Но дори това не е извинение… за мен поне.

Става въпрос за Слави Бинев, разбира се. Не че единственият, заради когото трябва да има недоволство де. Да не говорим изобщо за някои други в комисията за култура и медии. Още по-малко за министъра на културата. Не спирам да се чудя защо в София „заедното“ им се получава през фейсбук и през „Площад Славейков“ (колкото и да недолюбвам медията), получават се декларации, хората на културата се събират. Тук, в дълбоката провинция, втори по големина град и столица на културата в аванс, се е случило спонтанно негодувание в театъра, за което нямаше и съвсем никой да чуе, ако настоящата медия не беше попаднала там (дори и да е било случайно). Случило се е някъде в ранния следобед, когато хората в типичния пловдивски айляк дух си вървят по главната, минават покрай немския коледен базар и се чудят кога ще стане пет часа и благоприличието позволи да си вземат чаша греяно вино. Къде бяха независимите културни оператори, писатели и художници с всичките им съюзи и дружества. Къде бях аз и няколкото още заблудени хора от сферата на културата под 40?
Ние в провинцията по принцип не протестираме, защото… сме много малки, незначителни, мързи ни, скептични сме или просто не сме разбрали.

Целия коментар може да прочетете в КАПАНА.БГ