ЗАЕДНО няма да стигнем доникъде!

Политиците дадоха думата на творците и им гледаха сеира. А доскоро беше обратното

Любомир Минчев

Ако сте чули какво казаха пловдивски творци на общинската сесия, сте останали с пръст в устата. Културният календар сякаш бе обсъждан от служители в счетоводна кантора, които педантично брояха стотинките – жълти и бели. Един от ораторите така и ги нарече – жълти .

Жълта дискусия, от която разбрахме горе-долу следното.  С наближаването на 2019 година местните творци ще си извадят нож. Ако не стане на някоя от следващите сесии, може да е когато подписват протесна декларация срещу някого. Те напоследък с това се занимават – пишат декларации и говорят за бунт.  Иначе много искат да се присламчат към ЗАЕДНО, но друг да няма наоколо.

Творецът Емил Миразчиев  дръпна слово на тема  ЗАЕДНО, но предложи да бъде линчуван колегата му Асен Асенов – сто тояги на голо и да не стъпва по-насам от 9-и километър. Но  трябва да бъдем  ЗАЕДНО, поясни Миразчиев. После написа  „Оставка“ на една от вратите на ОбС. С червен спрей – нещо като кърваво писмо. Оставка на Стефан Стоянов, разбира се.  На кого друг. Не знам какво си мислите за Стефан Стоянов, но той има огромната заслуга, че не допусна нафталинени културтрегери да определят културната политика на града, когато беше кандидат за Европейска столица на културата.

 Впрочем, когато се говори по тази тема, няма да сбъркате, ако поръсите малко с нафталин. Острият му мирис удари в носа и някои пловдивски творци, когато  прочетоха  „Пловдив – между  нафталина  и вдъхновението от промяната“. Те няма да простят тези редове до 2019 година.

На сесията чухме още,  че младите хора, които се разкарват с бира в ръка из Капана, е хубаво да бъдат вкарани в оперната зала или поне в галерията на пловдивските художници. И как тази „пасмина“ ще се озове там   с тези нафталинени истории – не стана ясно.

Уличното изкуство беше ритано из пленарната зала, за да изпъкнат непреходните ценности, които предлагат някои  местни домашни котки, свикнали на първо, второ и трето по три пъти на ден.

И така ЗАЕДНО вървим към Европейска столица на културата.

Дори политиците се изумиха от абсурдното говорене на творците. Общинският съветник  Стефан Послийски се опита от трибуната да разбере за какво се говори в залата. Разбира се, че за пари. Само за пари. Никаква култура. Толкова ни е културата.

Политиците дадоха думата на творците и им гледаха сеира. А доскоро беше обратното.  Вчера политиците бяха на висота. А творците си въобразиха, че могат да дават акъл за всичко и на всеки.

ЗАЕДНО няма да стигнем доникъде.  Някъде по пътя трябва да се разделим.

Това разбрах от финалното слово на кмета Иван Тотев.  Респектиращо, силно слово –  нечувано в тази зала от години.  Прочетете го и после ме псувайте, колкото искате.