За съдебната реформа уж, но всъщност за всичко

Днес трябва да започнем битка – битката за собствената ни нация, в която битка врагът е собствения ни народ. Ще спечелим тази война като жертваме комфорта си, захвърляйки го пред амбразурата на собствената ни алчност за власт и пари!

Кирил Николов

Когато учехме в татовите времена за подвига на Матросов, идеята беше да ни се внуши потребност да загинем в подходящия момент в името на общото спасение.
Звучи познато, някак библейски дори. Да, това е идея от прастари времена. Малко преди Матросов, прадядо ни Леонид по същите причини отиде на ахкири.
Много са тези единични примери, но все пак са толкова малко, че сме ги запомнили.
Е, нито сме запомнили всички, нито пък всички ние ги помним, но е човешко нали!?
Човешко е точно толкова, колкото страхопъзльовщината. А тя е основният фактор оформил човечеството в днешния му вид. Няма да досаждам с аргументи за тази теза – те са очевидни.

Римляните били жестоки, но и умни люде – практикували децимация. При прояви на страх и загуба на бойното знаме например, всеки десети легионер бил убиван. Та знаем за победите на пустите му римляни, нали?!
Днешните българи сме полуидиоти, които отдавна сме загубили бойните си знамена – не ни ги отнеха чужди врагове, сами ги унищожихме в името на "мирния преход". Та нали, щом правим мирен преход, "бойни" знамена не ни трябват. Ето защо и децимация не сме преживели – слава Богу, нали?! Според мен, уви…

Мдаммм. Като ефект от това наше малоумие, наречено за благозвучие "толерантност", загубихме знанието за функцията на бойното знаме.
А без този байряк загубихме знанието за собствената си идентичност. Сега сме некви неозаглавени "фоби", "фили", "…ейци" и прочие чикибойци – "материал", както казва един не твърде умен, но ужасно хитър "хомо", пример за успешния БГ "сапиенс".

Днес обаче, трябва да започнем битка – битката за собствената ни нация, в която битка врагът е собствения ни народ! Това успяха да направят всички онези, които къде тайно, къде явно се присмиваха на Леонид и Матросов. Това, за разлика от други битки, не става нито с пълководци, нито с децимация. Тази война е индивидуално дело на всеки от нас, защото трябва да пребори себе си – да унищожи страхливеца в себе си и да каже СТИГА на филите, фобите, ейците и материалите!
Голямото ни предимство е, че това може да се направи и без бойни знамена – просто става въпрос за любов, а тя не обича знамената. За сметка на това се нуждае от жертви. Днес, вместо да жертваме физическият си живот като цитираните колеги, ще спечелим тази война като жертваме комфорта си, захвърляйки го пред амбразурата на собствената ни алчност за власт и пари!
Трудно е нали?
Лично аз не вярвам на успеха, но ще пробвам. Пробвайте, моля ви и вие!