Веселин Христов: Абсолютно нищо не се промени след събитията в Катуница

Предупреждаваха ме да спра да говоря

Протестиращите бяха излъгани, крещяха за правосъдие, а самите те бяха осъдени, казва вуйчото на убития в селото Ангел 

Точно година след събитията в Катуница Веселин Христов застана пред диктофона на Под тепето. Именно конфликтът на Веско с Киро Рашков доведе до кръвопролитието в селото и последвалата революция, която запали цялата държава. Днес той през ден е в съда. Присъства на почти всички заседания, свързани с циганската фамилия. Съди адвоката на Киро Васил Марков за клевета. Брани се пред Темида в дело, заведено от внука на „Царя“ Кристиян. Година по-късно Веселин ни посреща в кафе Рубин- там, откъдето тръгва всичко в миналогодишния 23 септември. Когато Киро минава и го заплашва със смърт.

– С какво чувство слагахте паметните плочи на Ангел и Павел на лобните им места?

– Ако оставим на страна мъката към децата, която естествено няма как да стихне и една година след това, а и вечно, на мен лично ми беше страшно мъчно за всички, които протестираха след събитията. Защото това бяха най- истинските хора и граждани в цялата тази ситуация и съответно бяха излъгани от властите. Както те, така и ние. Защото няма никакво правосъдие за всичко, което се случи. И всъщност, най-много пострадаха именно протестиращите за правосъдие, защото много от тях бяха осъдени. А организаторите на убийствата, на нападенията, продължават да си живеят безнаказано и да пируват по баровете на Пловдив почти всяка вечер. Няма как да не ми е мъчно за всички протестиращи. И може би сега е моментът за пореден път да им изкажа огромна благодарност и почитание на тях- на агитките, на рокерите, на всички протестиращи в големите градове. Те бяха хората, които се отнесоха най-достойно в цялата ситуация. И продължават да са те. Но останаха излъгани.

– Промени ли се нещо година по-късно?

Ангел Рашков се опитва да подаде ръка на Веселин Христов в съда, вторият категорично отхвърли предложението– Абсолютно нищо. Единствено това, че Рашкови ги няма. Но Рашкови са проблем на държавата България, а не на селото Катуница. Защото са една фамилия, която живее по криминален начин. И такива като него има много. Дори след всички тези бунтове, дори когато България бе на прага на гражданска война, управляващите ни не се трогнаха, за да вземат някакви мерки. След като в този случай не бяха взети мерки, значи никога няма да бъдат взети такива. Не виждам какво още трябва да се случи, за да има някаква справедливост. И не говоря за самата смърт на двете деца. А за всичко останало около фамилията. За всичките им доходи, които са неясни откъде. За всичките присъди около тях. За всичко, за което не получиха присъди. За взривовете, които намериха в къщите им. Дори това, че има дело срещу мен за нещо си в някакъв пловдивски бар е достатъчно притеснителен момент. Защото за мен специално това дело е натиск да си затворя устата. Преди да го образуват многократно бях предупреждаван да спра да говоря. Е, няма как да спра да говоря, защото бях задължен към всички, които протестираха.

– От кого дойде предупреждението?

– От хора с много голяма власт. Къде пряко, къде косвено, чрез други хора, бяха ми отправяни такива предупреждения. Когато не се вслушах в тях, последва и това обвинение. От което аз не се притеснявам, между другото. Защото съм сигурен, че в съда ще успея да се защитя. Но покрай всичко това пострадаха страшно много хора, които не само не трябваше да бъдат осъждани, а трябваше да бъдат вземани за пример. От Катуница са четири. А от всички протестиращи- не знам. Да вземем дори момчето във Варна, което бе осъдено за фейсбук групата, която бе инициирал. Как успяха него за 24 часа да го осъдят и да намерят доказателства. А за организацията на тези 50 роми, които дойдоха посред бял ден в Катуница въоръжени със саби и с брадви не се намериха доказателства.

– Чувстваш ли се уморен?

– Чувствам се уморен. Но определено не на края на силите си. Защото, пак казвам, дават ми сили всички тези хора, които протестираха в дните след 23 септември. Защото това е цветът на нацията. Не хората, които седят по разни кабинети и получават неоправдано високи заплати, за да защитават престъпници като Рашкови. Цветът на нацията са точно тези хора, които протестираха в дните след 23 и 24 септември, защото се иска наистина достойнство и мъжество да го направиш, когато знаеш, че на другия ден ще попаднеш под ударите на закона. Ето това е мъжество. Ако стоиш в един кабинет и лъжеш две почернени майки как ще има правосъдие с ясното съзнание, че такова няма да има- това не е мъжество, това е престъпно поведение, подлост, мерзост. А такива и прокурори, и висши полицаи, имаше доста. А най-лошото е, че те продължават да са си там, в топлите кабинети.

– Искаш да кажеш, че устата на гражданското общество е запушена?

– Този случай най-добре показа, че всъщност гражданско общество има. При това много силно.  Но и същевременно се доказа, че има много сериозни лостове на въздействие, недемократични лостове. Защото след като дори това силно гражданско неподчинение успяха да смачкат, значи действително тези лостове са много силни. Цяла България въстана и въпреки това…

– Обединена ли е днес Катуница?

– Около какво? Рашкови ги няма в селото. Това ни обединява. Всички се опитват да живеят нормален, собствен живот. Но онова, което се случи ,не се забравя.