Валутните войни – нищо ново не е научено и нищо старо забравено!

Димитър Герганов

Историята на валутните войни започва много по-рано отколкото повечето хора си мислят. Още в дълбоката древност някои владетели намалявали теглото на благороден метал в монетите и така за известно време получавали предимство пред своите съперници. „Олекотените” пари били повече, което им позволявало по-високи военни разходи, необходимите средства за различни монументални проекти или просто кеш за разкош. Не след дълго обаче „тайната” излизала наяве и „острата коса” на инфлацията заличавала кратковременните ползи.

     С налагането на християнството в Европа паричните отношения добили особен характер. Банкирането било оставено в ръцете на евреите чак до началото на Ренесанса, когато в бизнеса влезли първите търговски къщи от италианските градове. Венецианци, флорентинци и ломбардци трябвало да решат един основен проблем – начисляването на лихва не било по християнски. Затова те измислили сконтирането – взимаш примерно на заем 100 дуката по документи, но реално получаваш 90, т.е. сконтото или отбивката е 10%, a когато дойде падежът, връщаш 100 – вълкът/банката/ сит и агнето/кредитополучателя/ цяло. Тогава европейските монарси не гледали с твърде лошо око на еврейския монопол, а причината била тривиална. Когато дългът им станел досадно висок, винаги можели, да го „подстрижат” или дори анулират.

     Възходът на Реформацията след 17 век отворил място за първите английски и холандски банкери и така към края на 19 век, започнали да се формират съвременните финансови системи. Тъкмо оръдията по фронтовете на Първата Световна Война заглъхнали и започнала Първата Валутна. Победена Германия трябвало да плати 269  милиарда златни марки – абсолютно непосилна сума за и без това разорената страна. Естествено германците отказали, но не като днешните гърци, а значително по-„елегантно” или поне така си мислели… Уж, контролираната обезценка на марката много скоро се изродила в жестока хиперинфлация. Вярно, Съюзниците не получили нищо, ала и германската цена била висока – безработица, мизерия и съсипия, която в крайна сметка отворила пътя към идването на власт на Хитлер.

    „Излъганите” французи, които разчитали на немските репарации, веднага девалвирали своя франк и така получили конкурентно предимство в търговията с Англия и САЩ. За разлика от германците, те обаче успели да укротят инфлацията. Така британците и отвъдокеанските им братовчеди били изправени пред труден избор – да „стискат зъби” или да прекъснат връзката на своите валути със златото. Междувременно Голямата депресия отключена от свръхпроизводството опустошила десетки милиони съдби подобното на „черната гостенка” – чумата през средните векове. В крайна сметка от Първата валутна война нямало победител, резултатите били – низ от девалвации, мощни трусове в световната търговия, колосален срив в производството, повсеместна безработица, банкови фалити и угнетяваща бедност почти заличила средната класа.

    След капитулациите на Германия и Япония, с които приключила Втората Световна Война половината свят бил в руини, а се задавал нов конфликт – „Студената война”. Схванали донякъде уроците от Първата валутна, „босовете” на Запада създали системата Бретън-Ууд, което било частично завръщане към златния стандарт. Американският долар благородно приел ролята на „световна  котва”, гарантирайки конвертируемост при цена 35 долара за тройунция от „жълтия метал”. Валутите на всички останали развити държави се фиксирали към „зелените гущери”, като допустимите отклонения били до 10% нагоре или надолу. През първите 25 години от своето съществуване „новата система” работела повече от прилично, ала „шило в торба не стои”! Изправени пред високите разходи по войната във Виетнам и скъпоструващи социални проекти, американците започват да печатат долари. „Духът от бутилката” отново бил изпуснат, което в крайна сметка довело до отказ от златния стандарт през 1971-73 г. Валутните курсове станали плаващи и така се родил глобалният валутен пазар – FOREX.  Цените на златото, петрола и суровините тръгнали нагоре, а държавите се впуснали в надпревара, да обезценяват своите валути. Настъпила ерата на стагфлацията – висока инфлация, висока безработица и стагниращи икономики, продължила почти до края на 80-те години. И във Втората валутна война нямало изявен победител, но краят ѝ случайно или не съвпаднал, с рухването на „Желязната завеса”. Провалът на соцсистемата отворил широк прозорец за икономически завоевания и предоставил многомилионни гладни за западни стоки пазари. През следващите 20 години за „валутния мир” се грижили от Г-7 на своите регулярни срещи. Изглежда светът навлязъл в качествено нова епоха, ала през 2008-ма се случила ипотечната криза и инвестиционните портфейли били замърсени с „токсични облигации” за хиляди милиарди! Започнала…

    Третата валутна война, която впрочем е твърде различна – глобалните парични потоци имат невъобразими размери, а скоростта им на движение е светкавична. Оказва се, че интернет може да бъде по-опасен от цял арсенал ядрени ракети. На финансовите пазари се разразява „перфектна буря” – движения между основните валутни двойки, които нормално се случват за цяла година, вече стават за седмица или дори един ден! Първоначално американският долар брутално поскъпва, защото е възприет като валута-убежище! Подобен сценарий обаче не е по вкуса на Федералния резерв и от там завъртат „печатницата”, което води след себе си „балон” в суровините. През това време новият важен играч – Китай срамежливо ревалвира на малки стъпки юана, печелейки изгоди от положителния си търговски излишък. В Европа започва „борбата за кожите” на свръхзадлъжнелите „пигита” – Португалия, Испания, Италия, Ирландия и Гърция.

      Американската политика на „количествени улеснения” отслабва натиска върху долара като убежище, но за сметка на това златото се изстрелва до 1 900 долара за тройунция, а спекулантите и инвеститорите взимат на мушка швейцарския франк и японската йена. Валутите на двете държави скоростно поскъпват до исторически максимуми, които действат убийствено на износа им, правейки го неконкурентен. Следват интервенции на централните банки и постепенно ситуацията се стабилизира… или само така изглежда! Швейцарската банка е гарантирала ниво на подкрепа в EUR/CHF от 1,20 и е обявила,  че няма да допусне слизане надолу. Намеренията на алпийските банкери изглеждат непоклатими почти три години, когато един най-нормален ден последва – Бум! Без никакво предупреждение подкрепата е оттеглена и швейцарският франк поскъпва с 25% спрямо еврото и с 20% спрямо долара само за няколко часа. Изненадата сред хеджфондове, инвеститори и спекуланти е пълна – твърди се, че в този ден са били заличени активи за почти 4 милиарда евро!

     Повечето анализатори се надяват „швейцарският случай” да е изолиран инцидент, ала уроците от миналото сочат друго. Еврото е на път да се самоунищожи от „гръцкия бацил”, а облаците над Китай се сгъстяват! Историята се повтаря – какво толкова…