В очакване на влакa-стрела

Реалистично ли е да посрещнем 3 милиона туристи в града през 2019?

Това ще е ръст на туристическия поток с цели 275% и би бил абсолютен прецедент според статистиките на ЕП

Нека погледнем какво се е случило с туризма на предишни столици на културата, за да разберем какво можем да очакваме за Пловдив

Деян Вълчев

Миналата година Пловдив беше избран за Европейска столица на културата. Това безспорно е голям успех за пловдивската администрация и града като цяло. Кметът Тотев, както и ресорният зам. – кмет Стоянов, а и всички участвали в подготовката на кандидатурата на Пловдив, с право се гордеят с това си постижение и неслучайно то беше голям коз в предизборната им кампания за местни избори. Тези по-малко от две хиляди гласа, които разделиха Иван Тотев от Славчо Атанасов, със сигурност щяха да бъдат в полза на воеводата, ако Пловдив не се беше окичил с престижната титла.

Това е и събитието, което най-много обедини пловдивчани последните години. Ако велоалеите  за едни са чудесна придобивка, то за други те са зле замислени и лошо изпълнени. Ако динамиката на ремонтите и новите строежи на тротоари, детски градини, паркове, пешеходни зони, е силно одобрявана от част от пловдивчани, то има и такива, които не са съгласни с евтините червени павенца, кичозните лампички в сърцето на града и високите местни данъци.

Пловдив 2019 обаче е различен. Това е бялата лястовица. Григор Димитров преди 2 години. Българският национален отбор по волейбол точно преди полуфиналния му мач на голямо първенство.  Първата победа на СДС на изборите през 90-те. Това е повод за обединение, гордост, мечти и надежди.

Пловдив ще стане притегателен туристически център на Балканите. Очакваме 3 милиона туристи през 2019. Това са само част от изявленията на пловдивската администрация, отразени от не по-малко еуфорични, да не кажа истерични, медии. И за да не се превърне Пловдив 2019 в поредния провал на полуфинал на световното по мечти и надежди, е добре да се заровим надълбоко във фактите. Методиката е семпла – нека погледнем какво се е случило с туризма на предишни столици на културата, за да разберем какво можем да очакваме за Пловдив.

Статистика има. Трябва обаче да се чете.

И така, какво ни казва статистиката? Европейският парламент публикува сериозен анализ на ефектите от това един град да бъде Европейска Столица на Културата (ЕСК). В изключително подробен доклад, публикуван през 2013 г., са разгледани всички ЕСК от 1985 г. и са изнесени данни за туристическия поток в годините предхождащи годината на културна столица, данни за самата сакрална година, а и дългосрочен ефект в годините след като се разсее пушилката и градът изтрезнее от едногодишния купон.

Разбира се, евентуален ръст на туристите може да се дължи и на други събития, не само на ЕСК, но тях няма да ги отчитаме с презумпцията, че целият ръст идва от наситения културен календар.

Какви са резултатите?

Съвсем очаквано, повечето градове се радват на увеличение на туристите през годината на ЕСК. Този ръст варира от 1% за Берген до над 40% за Лил. В много градове ръст се наблюдава и в предишните години, не само в годината ЕСК. Специалистите обясняват това със силния рекламен ефект на инициативата, както и от самата подготовка за знаковата година – все пак не всички музеи и инфраструктура се строят/обновяват в самата година на ЕСК.

За да прогнозираме ръст на туризма в Пловдив не е достатъчно да се вземат данни за всички градове и да се намерят средните стойности. Нормално е при традиционно силни туристически центрове или големи градове като Прага, Мадрид, Атина, да се наблюдава по-нисък ръст на туризма, просто защото тези градове така или иначе са познати на туристите от цял свят и рекламният ефект на ЕСК е по-малък.

Можем все пак да вземем градове като Талин, Болоня и Линц, които са от мащаба и туристическия потенциал на Пловдив.

Нощувките в красивата столица на Естония са се увеличили с 30% през 2011, когато тя е ЕСК, спрямо 3 години по-рано. В Линц увеличението е от порядъка на 10%, а в Болоня – малко повече. Изобщо няма град, който да е удвоил туристическия си поток в годината на ЕСК спрямо няколко години по-рано.

Дори да вземем френския Лил, който се радва на ръст над 40%, трябва да отбележим, че там преди ЕСК, градът предприе изключителни мащабни инфраструктурни проекти. Чисто новата гара за влакове-стрели, открита в средата на 90-те, приближи Лил на по-малко от 2 часа от Лондон и на 40 минути от Брюксел.  Появиха се цели нови бизнес квартали, а старата част на града беше цялостно реновирана. И резултатът е 40% ръст на туристите за няколко години.

Пловдив очаква около 800 000 – 850 000 туристи през 2015 и 3 милиона през 2019. Това е около 275% ръст! 275%!!!!! Дано се случи. Но би било изключителен прецедент и е важно пловдивчани да бъдат подготвени за по-реалистичните прогнози. От подобни прогнози зависят доста бъдещи инвестиции –от магазинчета за сувенири, през барове и ресторанти, та до хотели за милиони.

Да не стане така, че към неизбежния алкохолен махмурлук през 2020, да прибавим и финансов такъв.

Как да се чете таблицата:

Годината на европейска столица е „кота нула“ т.е. броят туристи тогава е 100%. Броят на туристите в предходните и следващите години са представени като процент от тази кота нула. На по-простичък език – ако процентът на предходната година е по-нисък от 100%, тогава в годината на ЕСК е имало ръст на туризма.