Просветните небивалици – приказка без край!

Няма да е зле да си припомним, че учебниците са бизнес и то съвсем не лош.

Промените в букварите са подмяна. Симулиране на дейност и зле прикрити търговски интереси

Димитър Герганов

Скандал с учебниците по история! Махат Паисий и Балканджи Йово! Режат Ботев и Вазов от учебниците по литература! Подобни заглавия стресират родители и учители безотказно през последните двайсет години. Кипи всенародно възмущение. На барикадите във Фейсбук десетки хиляди гневни граждани бранят с „телата” си духовното ни наследство. В сутрешни блокове водещи трупат точки, пишещите братя и сестри самоотвержено изливат кофи с мастило по темата. От просветното министерство се обясняват гузно – не е кит, ама е цаца. Не пада, а се премества от 8 клас в 5-ти. Всичко това се прави в „интерес” на учениците, разбира се. На тях, милите, не им пука особено, защото са заети с по-важни неща.

      Какво все пак се крие зад „реформаторския плам” за промени в учебното съдържание? Няма да е зле да си припомним, че учебниците са бизнес и то съвсем не лош. Годишният оборот на този пазар е от порядъка на 30-40 милиона лева. Всяка една промяна, изпадане, добавяне или преместване означава нов учебник. Приход за издателите и авторските колективи – разход за държавата и родителите. Банално, нали?

       Дали пък, ако обявим мораториум върху „промените” през следващите десет години, образователната система ще се срине? Силно се съмнявам. Ако такова бедствие все пак се случи, ще бъде по съвсем други причини. На първо място – учениците намаляват с всяка изминала година. Отрицателната демография и емиграцията на родители, които взимат децата със себе си в странство имат характер на тренд. Не по-малко притеснителна е и „структурната” промяна. Още преди две години от статистиката обявиха, че всяко второ дете, което се ражда, не е етническо българче. Афинитетът на ромското малцинство към образованието е добре известен. Така напълно е възможно един хубав ден да разполагаме с перфектните учебници, ала да нямаме ученици.

     Друга съществена язва на системата са учителите. Изхабени и невротизирани, горките малко приличат на БСП-то – застаряват. Средната даскалска възраст към момента е 57 години и нараства. Все пак до 64-те години на социалистите има още мегдан. През следващите четири години се очаква 35% от учителите, да навлязат в пенсионна възраст. Наивно е да мислим, че завършилите филология, които са се реализирали в чужбина или на други по-добре платени поприща в страната, ще поискат техните места. Внос не е възможен. Ще трябва, да ги помолим да останат, докато ги държат краката.

      Ситуацията с учениците и учителите, колкото и да изглежда стряскаща, има количествен характер – т.е. подлежи на решения, макар и трудни през съответни адекватни държавни политики. Качеството на образованието обаче изглежда обречено. Българската просветна система от година на година става все по-добра в „мътенето” на два вида възпитаници – „зубъри” и полуграмотни индивиди, за които е постижение да си напишат името без правописна грешка. И едните, и другите в най-добрия случай са способни да възпроизвеждат факти и събития с различен успех. Критично мислене, съмнения, въпроси – благодаря, но това кому е нужно?

      Отговорните фактори се оправдават, че образователната система е силно консервативна и в нея промените трябва да се правят бавно, постъпателно и след дълбоко обмисляне. Може и да са прави, ама за едни отминали времена. Следващата революция вече тропа на вратата. След по-малко от десетилетие стотици милиони работни места ще изчезнат. Ще се изпарят. Ще заминат в историята, отнесени от вихъра на технологиите. И в момента не малко грамотни хора и такива с дипломи се чувстват безпомощни на пазара на труда, защото „познанието” им не се търси. И няма да се търси. Станало е излишно.

      Промените в учебниците са подмяна. Симулиране на дейност и зле прикрити търговски интереси. Прах в очите. Замитане на реалните проблеми.  „Кучетата си лаят, керванът си върви”. Просветният обаче отдавна е загубил посоката. Вярно, че камилите са издръжливи животни, но и те имат предел. Както и търпението ни.