Отец Иван: Нищо не може да ме отдели от децата ми!

Не може само да лежиш и да ядеш. Трябва работа, казва духовникът, създал уникална общност на принципа на единството

Заради лесното народът ни вече е зъл, отбелязва отчето


Отец Иван е истинският герой на деня. За мнозина той би бил идеалният патриарх на България. Но едва ли облечен в чисти ръчно шити одежди, във власт и нагърбен от административни задължения би изпълнявал безценната си роля в обществото, коментираха противници на идеята. Отецът съгради мини общество в момент, в който тази дума загуби тежест и значение. Във времена, в които хората се делят на леви и десни, на червени и сини, на богати и бедни, дядо Иван показа, че съединението наистина прави силата, но само когато се спазват вътрешните правила на общността. Ето какво каза духовникът в интервю пред Под тепето.

-Когато общността в България се разпада на съставни части, вие, отче, съграждате съвършена общност извън системата. Как го правите? Само с вяра ли?
-С вяра. С вяра можеш да направиш всичко. По време на война най-много хора са избити, но след това се раждат деца. Така се случи и с мен. В момент на криза, аз събрах тези хора. Не съм очаквал, но Бог така реши и аз се съгласих. Започнах с 15 деца, които исках да отгледам при мен и да ги уча да играят футбол, да направя един отбор. То се разрастна много.

-Колко души вече живеят, работят, усмихват се в тази общност?
-В момента са над 200 човека. Минали са над 900 човека за 25 години.

-Какъв е механизмът?
-Много прост. Хората идват гладни, бездомни и безработни. Аз искам да представят документи за самоличност и ваксини. Който има нужда, остава при мен. Има такива, които само през зимата остават на топло и след това си тръгват. Значи има къде да живеят. Карам всички да работят. Едни се грижат за децата, други поддържат дома, цепят дърва, трети се занимават със строителството. Имаме си и градина, и животни. Кокошки, прасета. Там е малко трудно, защото е мръсно. И някои си тръгват на другия ден. Което значи, че не са за нас. Не можеш само да лежиш и да ядеш. Само децата могат да го правят, ама те учат. Различни езици, на училище ходят. Учим ги на труд.

-Това, което правите не е ли перфектният пример за държавност?
-Може би е много по-сложен механизмът. Едно е 200, друго е 8 милиона. А и те половината в България са мързеливи, не щат да работят. Не може да има такава безработица. Има къде да се работи, стига да искаш. Преди 9 септември да не би да е имало такава социална служба, която да им помага- не е имало. Ходили са по манастирите, там са живеели, но са работели. Едно семейство е имало по 6-7 деца. Със земи са си изкарвали прехраната. Били са може би по-щастливи от сега. Не е трудно по моя начин. Напротив, той е много поучителен. Подаваме ръка, но след време сами трябва да се оправят. Някои идват от домовете, а там не ги учат на нищо. Ние учим как се готви, кое растение как се сади. Аз съм около тях и им обяснявам. По-големите помагат на по-малките. Някои виждат, че могат да забогатеят лесно и крадат. Стават зли. Народът ни е вече зъл.

-Много хора ви искаха за патриарх. Как приехте това желание на хората?
-Да ме направят мене патриарх? Не! Не ставам. Защото аз съм свикнал да бъда сред децата си. Не мога да ги напусна никога. Имам толкова много малки дечица… Като отида на тази длъжност, ще се откъсна от тях. А не мога. Нищо не може да ме откъсне от моите деца. Има си хора владици. Да стават митрополити, да стават, каквото искат, за мен не е важно.

-Какво мислите за Църквата във вида, в който ние миряните я виждаме? Мерцедеси, златни часовници, тапети в храм-паметника „Св. Марина“…
-Не съм влизал в „Св. Марина“, не знам какво представлява. Бог е най-висшата сила и хората се стремят да покажат, че го почитат. Бил съм и в Русия, бил съм и в Израел, и в Гърция, църквите са с много злата. Това са благодарностите, хората даряват. Така че, не е лошо.

-А не е ли по-добре златото да се превърне в нещо друго- както вие правите?
-За България е добре да се превърне, да се помогне. Ама на нас като ни помагат непрекъснато, си седим и си мислим, че пак ще ни помогнат. Този начин не е добър. Да му подаваш, да го оставиш да не прави нищо. Той трябва да работи. Има начини това да става без църквите да се ощетяват. Има толкова много богати хора. Не милионери, а милиардери. Трябва да се възроди малкият бизнес.

-Все пак мислите ли, че един духовник има нужда от злато, коли и часовници?
-Не мога да критикувам началниците. Ако визирате митрополит Николай- той ги е получил като дарения. Човекът трябва ли да отказва, щом му дават. Друг е въпросът как ще съумее да ръководи.