„Нашествието”. Синодът отвръща на удара!

Обръщението на синодалните старци вече е история. Срамна страница, с която бъдещите поколения едва ли ще се гордеят

Остават и съмненията за зависимости и вършене на чужда услуга 

Димитър Герганов

Бежанците! Това „бедствие” стоварило се като „библейска напаст” върху Европа. Всички се упражняват върху тях – политици, медии, общественици, редови граждани и… църквата. Само преди няколко дни Светият Синод излезе с официално обръщение, в което се заявява ясна и категорична позиция. Повечето хора асоциират църквата с храм, където се извършват кръщенета, траурни ритуали и се ходи на Великден. Църквата обаче е много повече, тя е тялото Христово. Състои се от клир – свещеници и монаси, и миряни – в конкретния случай православни християни. „Конституцията”, по която се ръководи църквата, е Светото писание, а взаимоотношенията вътре се отличават със строга йерархичност и субординация, на която би завидяла всяка една армия.

      Светият Синод е върховен орган на Българската Православна Църква, нещо като правителство или генерален щаб в граждански или военен еквивалент. Решенията на Синода имат задължителен характер за всички по веригата чак до редовия свещеник в н-ската църква. Състои се от 15 митрополити, 11 от които бяха осветени като агенти на Държавна сигурност. В църковните среди обаче това не представлява проблем. Там не важат нормалните етични и морални светски категории – може да ги съди само Бог и при определени прегрешения – Църковен съд.

      Да се върнем обаче към „обръщението” – християнската смиреност и следването на канона е съвсем друга тема. Още в самото начало от Синода заявяват, че никога не взимат „прибързани решения” и „не угаждат на някакво мнение”. В такъв случай сме длъжни да приемем, че обръщението е плод на задълбочен размисъл и се вписва напълно в категориите на Свещеното Писание. За съжаление при задълбочен прочит не изглежда така. Христос е казал – кесаревото на кесаря или църковните и светските дела следва да бъдат отделени. Принцип спазван от ранното християнство до момента, в който не се превръща в официална религия. Ще последват изгаряния на еретици и вещици, кръстоносни походи и на Запад – Инквизицията. През 19 век след Наполеоновите войни модерният свят възприема принципа на секуларност – разделение на църква и държава.

     В Синода обаче мечтаят за отдавна отминали времена. Затова и обръщението изобилства от политически внушения. Според синодалните старци – в смисъл мъдри хора, бежанците са заплаха „за стабилността и съществуването на българската държава по принцип”! Драматично, нали! Що за държава сме ако 10, 20 или дори 100 хиляди бежанци са способни да заличат 14 века история? Тук посланието е отправено към страховете на хората и дрънка на патриотични струни. Звукът обаче е фалшив. Политиката продължава с „грижата” за етническия баланс, който се приписва директно на Бог. Не знам някъде в посланията си Исус да дели хората, но може би не съм чел достатъчно. И за да стане драмата пълна, абзацът завършва с – „нашествие”! Ето това вече е напълно уместен военен термин. Какво се прави срещу нашественици? Взимат се мерки естествено – въоръжаваме се до зъби и се отбраняваме до последния патрон. Подобни думи обаче звучат неприлично и от Синода бързат да обявят, че са против войната. Правилно – друго и не бихме очаквали!

     И веднага след това идва ключовият момент – след внимателно изследване на причина и следствие Църквата призовава правителството – „в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци”! Напълно по християнски! В помощ на бедните, угнетените и бягащите от преследване. Който дошъл – дошъл, за останалите хлопваме кепенците. Подобно изказване би прилепнало чудесно на Волен Сидеров, но на църковните архиереи? От друга страна, защо ли пък да се учудваме. Една немалка част от тях не се свенят да ги возят на скъпи лимузини, да носят по себе си годишната издръжка на 20 сираци и да пируват в разгул зад дебелите манастирски зидове. Могат да си го позволят – отговорни са само пред Бог. Състоянието на паството е последна грижа. Неудобната истина е, че огромното мнозинство от българите записани в последното преброяване като православни са „номинални християни”. Стъпват в църква от дъжд на вятър, а практикуването на вярата, което е задължително по канон, им е непознато и чуждо. Вероятно вината е на бежанците. Чудя се, ако в България се въведе църковен данък, както в Германия – примерно 1% или 2% върху заплатата, колко ли човека ще се запишат като християни? 50, 100, 200 хил. или пък милион. Оставям да прецените на Вас.

      За честта на Църквата трябва да кажем, че много свещеници не споделят „мъдрите мисли” извиращи през ред от обръщението на Синода. Повечето от тях обаче ще си замълчат и за себе си ще бъдат прави. Някои архиереи са известни със злопаметност и отмъстителен нрав. Не е точно по християнски, но и те са човеци, макар и божии наместници. В обръщението има един пункт, който тежи на мястото си. Отнася се за религиозното прочистване на християни в Ирак и Сирия, което е абсолютен и позорен факт! Това вече е Църквата, която е загрижена за преследваните и измъчваните! Не случайно обаче в абзаца са пропуснати другите религиозни малцинства като язидите например. Не са християни, затова. Все едно религиозната толерантност може да бъде избирателна… Финалът на обръщение е в същия стил. Ако така и така ще се наложи да приемем някакви бежанци по квота – нека да бъдат християни. Тук само бих добавил – и да си носят парите за издръжка през следващите 10 години!

     Така или иначе, обръщението на Синода вече е история. Срамна страница, с която бъдещите поколения едва ли ще се гордеят. Остават и съмненията за зависимости и вършене на чужда услуга…