Наказанието на Николай се изпълнява – гарант за фалшив политически мир

Любомир Минчев

„Ако на 9 септември 1944 г. по българската земя не беше нагазила Червената армия, сега малкият червен принц Тодор Славков щеше да пасе патки в Правец, а Евгения Живкова щеше да е шивачка в Бусманци. Първанов щеше да крепи с летви нужника в Сирещник, а Миков може би все още нямаше да знае какво е водка. Всъщност за водка нямаше да знаят и самите руснаци, ако не бяха окупирали и държали в робство Полша 200 години.“

Това е началото на коментар от колега, публикуван на 9 септември тази година. Така той отбеляза годишнина, която все още се почита от една свиваща се с годините общност.

Да, така е, събитията повелиха Тошко да не пасе патките в Правец. Ако…

Ако българската църква не беше превзета от ченгета и доносници, възползвайки се от горните събития, дали днес митрополит Николай, с неговата репутация, би могъл да бъде гарант на местната власт в Пловдив. Дали той трябва да следи колко добре се разбират кметът Иват Тотев и областният Здравко Димитров. Или щеше да отговаря за кухнята в някой затънтен манастир.

Дали  щеше да издига на пиедестал политическите си приятели, без значение какво мислят миряните.

Лицемерието на Николай минава  границата на нормалността в отношенията. Дори когато изразява уж принципна позиция за посещението на Вартоломей – смесването на духовното и религиозното със светското води до непоправими гафове, Николай остава непоправим и нагъл циник. Сякаш не участваше в предизборната кампания и не крещеше хули от амвона.

Веднъж призовах Николай да бъде оставен в ръцете на политиците и това да е наказанието му. Политиците и онези – с гузната съвест, които си купуват индулгенция за оня свят, го превърнаха в странно църковно-политическо творение, от което Пловдив изпитва смирен срам.

И сега ни го натрапват като гарант. На какво? На компрометирания политически мир в града. Политиците ще се възползват от лицемерието му, а той с удоволствие  ще потвърди, че е лицемер.

Със сигурност може вече да се твърди, че наказанието на владиката се изпълнява.

Още когато направи хайка за дявола и поведе армия от 200 свещеници срещу общината, беше ясно, че си имаме работата с богохулник . Преди години искаше един параклис в Тракия и го получи. Хората, влизащи вътре, били бездуховни идиоти, обсебени от бесове. Той щял да ги направи наистина хора. Прибави параклиса към имотите си, но какво от това. Тази армия, която беше повел, говори на друг език – неразбираем за хората, запалили свещ в параклиса. Тя се грижи единствено за своя параден блясък. Дори там да беше открила самия дявол, той ще е по-симпатичен от нея.

Така владиката Николай падна в лапите на политиците. Особено на тези, които от заклети комунисти и атеисти, се превърнаха за една нощ в любовници на Бог. И си плащат за това. Отдавна владиката няма право на друг избор. Това е наказанието му.