Михаил Екимджиев: Готвените поправки в НК са позорни

Адвокатът е готов да брани медиите с жалба до Европейския съд за ограничаване на правото им да разпространяват информация

Юристът говори за правото да знам, за съдебната система и за надеждата за демокрация

Именитият адвокат Михаил Екимджиев застана пред Под тепето за един остър анализ на ситуацията в съдебната система, държавата, очакваните промени в НК и пушилката около тях, правата на медиите, протестиращия и демокрацията. С юриста, който е един от основните защитници на правата на човека у нас и председател на водещите неправителствени правозащитни организации разговаря Иво Дернев.

-Преди година се срещнахме да говорим за събитията в съдебната система, при една друга власт. Промени ли се нещо с днешна дата, година по-късно, освен властта естествено?
-Аз съм доста резервиран към израза „съдебна система“, защото различните структурни единици на съдебната власт действат толкова автономно, толкова хаотично, че човек е много затруднен да прецени дали има развитие, революция и в каква насока е тя. Например, когато в края на 2012 година се случи този прецедент с Венета Марковска, намесата, макар и в последния момент, на президента си казахме, че това вече е повратната точка от тук нататък изборът на висшите магистрати, на съдебните експерти, на главен прокурор ще бъде демократичен, публичен, ясен, прозрачен. Само малко след това, може би само месец, видяхме как нищо такова не се случи при избора на нов главен прокурор, въпреки че там имаше тежки съмнения за компромиси- етични, морални, професионални, за придобиване на някои имоти. Затвориха си очите членовете на Висшия съдебен съвет, президентът не реагира, напротив, много бързо подписа указа за назначаване на главния прокурор и последиците не закъсняха. Видяхме една силно политизирана прокуратура, която си фиксира някои. Стана един играч с осезаемо влияние на политическата сцена- припомням историята в Костинброд, припомням фиксацията на господин Цацаров върху Цветан Цветанов, който сигурно има вече пет обвинения за различни престъпления, повдигането на обвинението срещу Бойко Борисов за разговорите с Мишо Бирата…

– Но нали се говореше, че Цацаров е близък именно с Цветанов…
-Имаше такива съмнения, защото Цветанов и Борисов го хвалеха, че той е стабилен съдия. Това развитие, което гледаме от перспективата на бъдещето,една година по-късно не пречи те да са били близки с Цветанов. Не пречи Цветанов да е бил неговият политически ментор, а Цацаров да е бил негово протеже в момента на назначаването му. А после нещо да е обърнало палачинката или да са проличали действителните кукловоди на главния прокурор и когато вече ГЕРБ не е на власт, атаката от прокуратурата да се стоварва върху тях. Аз си позволявам да припомня, че мандатът на Сотир Цацаров и мандатът на ГЕРБ се засичаше с около 3 месеца. Но докато ГЕРБ беше на власт , нямаше никакво дело срещу Цветанов, нямаше никакво дело срещу Бойко Борисов. Изглеждаха безметежни тези отношения. Тоест, връщаме се пак към това, че прокуратурата се намесва в политиката, като атакува бивши политици, бивши премиери, бивши депутати, бивши министри, с малки изключения, сега ще видим какво ще става с Христо Бисеров. Но и там , ако не беше информацията ,пристигнала от чужбина в България, едва ли българските власти биха инициирали действия срещу високопоставен политик. Така че това, което се случи с Марковска, не е повратна точка. Това е по-скоро една бяла лястовица, която първо се появява , после изчезва. В други страни го наричат черния лебед, защото има по-скоро такава конотация на нещо негативно, на бедствие, което се случва веднъж на много години. Някаква случка, която не бележи тенденция, а структурите на съдебната система продължават да действат непоследователно безпринципно и хаотично. Видяхме това с решението на етичната комисия на Висшия съдебен съвет, която отказа да съобрази едни категорични факти, изнесени от ваш колега в новинарски сайт за меко казано съмнителни сделки в семейството на тази съдия. Приемайки, че това са, цитирам, „ строго лични отношения „. Строго лични могат да бъдат сексуалните или кулинарни предпочитания на тази жена, но не и начинът, по който тя и нейното семейство са придобивали парите си през последните години. С особено внимание под лупа със стократно увеличение трябва да се гледа произходът на тези пари, като се знае, че тя постанови едно твърде спорно съдебно решение, с което Ахмед Доган беше оправдан за онзи хонорар от 2 млн. лева за Цанков камък. Самият факт, че тя е предложена за този решаващ, изключително висок за съдебната система инспектор, който все пак контролира и санкционира голяма част от магистратите и в прокуратура, и в съд, и в следствие в момент, когато ДПС е на изключително силни позиции, а според някои анализатори те реално управляват държавата, би трябвало да фиксира вниманието на Висшия съдебен съвет върху всеки детайл, върху нейната професионална, семейна биография и всяко финансово съмнение, всяка съмнителна транзакция да бъде разнищена до край. Какво означава над 80-годишната й майка да купи имотите от нея, два софийски апартамента, а след това да й ги дари. Това според мен означава, че е трябвало да се оправдае наличието на определена парична сума като доход от продажбата на този апартамент вероятно. Тази логика е елементарна, но не и проверявана. За непредубеден човек, за човек, който не е юридически обременен е ясно, че тази необичайна, на пръв поглед нелогична сделка, може да има такава цел- да се оправдае наличието на пари в кеш на семейството при определен период. Нищо, че те са декларирали, зависи какъв е точно доходът, източникът на дохода. Това не са лични отношения. Пак казвам, когато става въпрос за човек, толкова високопоставен в съдебната система, който доброволно се поставя на фокуса на общественото внимание няма неудобни въпроси, няма строго лично отношение освен тези, които се случват в кухнята, в спалнята, в банята.

-Вие как смятате, Европа наблюдава ли тези процеси? И не е ли притеснително, че на Висшия съдебен съвет, на политиците, на правителството очевидно не им пука, дори да ги наблюдава някой. И друго – вие преброихте ли за тези 8 месеца назад във времето колко подобни назначения бяха направени?
-Не съм броял. Смятам, че голяма част от назначенията са такива. Те са лобистки, непрозрачни. Но то така тръгна, като се започна с Делян Пеевски и защо, кой, каква беше причината… И се стигне до десетки подобни назначения. Моето впечатление е, че действително на управляващите, в случая на Висшия съдебен съвет, но и при другите спорни назначения, не им пука особено за Европейската комисия и за нейните критики, защото, когато се приоритизират нещата, далеч по-важно е да се изпълнят ангажиментите, които са поели към политическите ментори, към тези хора, които действително стоят зад кулисите и дърпат конците, и да се поразсее мъмренето на Европейската комисия, защото тя не е полицай, не е пъдар, тя не може да каже „Няма да назначавате този ще назначите еди-кого си”. И от тук нататък ЕК понякога е безсилна да реагира бързо и адекватно на една такава политическа арогантност, каквато нашите демонстрират. Да след 3-4 месеца привидно очаквано ще се получи сигнал от ЕК. Примерно под формата на спиране парите за някои фондове. Под формата на отказ от Шенген или включване на някои други европейски структури заради липса на капацитет и доверие в институциите ни. Това ще бъде отговорът на ЕК и той ще бъде за сметка на хората, защото ще се окажем в задния двор на Европа. Но има и анализатори, които твърдят, че за някои кръгове в България, по-добре да следваме пътя на Украйна. Така че явно ЕК и ЕС не са и толкова категоричен приоритет на управляващите. Те по-скоро се определят напоследък като лична цел и лична амбиция на хора като Сергей Станишев и някои други политици да станат европейски комисари, евродепутати, а не като една цивилизационна перспектива на българското общество и държава. Много от политиците биха се чувствали добре, ако сме извън ЕС, защото няма да се съобразяват с правилата на Съюза, но пък не биха имали ресурсите на еврофондовете, които да усвояват и да преразпределят в полза на нашите момчета и момичета. Така че се балансира край различни приоритети. От една страна ще понесем поредното мъмрене от Европейския съюз, но после ще дойдат паричките, ще ги употребят, както си знаят, и да сме живи и здрави. От тази гледа точка, като че ли политиците имат интерес населението на България да е умерено бедно и умерено необразовано, защото такова население най-лесно се поддава на манипулации. Най-добре се проявява като електорално тяло. В смисъл, че ако е много бедно- идват революциите, идват камъните. Това не е желано. Но умерено бедните хора, които не гладуват точно, които не могат да си позволят лукса да искат честност, почтеност в управлението достоен живот- те са най-удобни, защото срещу 20-30 лева по избори, минимална заплата, пенсия, могат да бъдат спечелени десетки хиляди гласоподаватели и да се създаде впечатление, че някой мисли за тях. Вижте всъщност как върви диалогът и комуникацията. Протестиращите казват „Искаме почтено управление. Искаме достоен живот.“ , отсреща обаче казват „Забравете. Това не ви се полага.“ Ето ви там по 30 лева отгоре за минимална заплата и пенсия, защото можехме и тях да откраднем. Това е общуването, което се случва между суверена и неговите представители във властта.

-Вие редовно коментирате ситуацията толкова силно и аргументирано, че вероятно обезверявате читателите ни. Самият вие не се ли обезверявате, наблюдавайки случващото се около нас? Да се надяваме ли на нов морал?
-Има едно клише, че надеждата умира последна. Разбира се, това не е само мистична надежда. Знаете ли, старите европейски демокрации, северноамериканските демокрации, Англия, те са еволюирали 200 години и повече, за да стигнат до това състояние на демокрацията, което е сега. Ние не можем да го наваксаме това за 20 години. Какво се получава? Идват промените в края на 80-те години. Да, имаме демократична конституция, имаме разделение на властите, имаме формалните предпоставки за демокрация- външната опаковка. Да де, но нали демокрацията, това са ежедневните действия на хората, имам предвид и гражданите, и управляващите. Ежедневните взаимодействия между тях. Тоест, необходим е един път. Необходимо е да се смени поколението, да мине време, за да се осъзнае нуждата от демокрация, за да се осъзнае силата на демокрацията, да се осъзнае тя като потребност, за да се изпълни със съдържание тая външно възприета демократична форма, демократична конституция, демократични механизми. Защото демокрацията, пак казвам, това не е толкова фасадата. При нея може буквално за две седмици да се променят законите, конституциите, имената им. Демокрацията е нашият начин на мислене, нашите действия въз основа на този манталитет. Демокрацията са нашите навици въз основа на това мислене и действия, нашата основна правна култура. Тя не се изгражда за 5, за 10 години. Колкото по-дълго една нация, едно общество е било отдалечено от демокрацията, толкова по-дълъг е този процес. А при нас това са и 45 години  социализъм, и годините от царския режим. И характерът, ако щете, на самото социалистическо управление, което след това в Русия, беше най-деспотично. Нямахме Пражка пролет , нямахме унгарски събития , нямахме събитията в Източна Германия, нямахме вярата, че само една стена ни дели от по-нормалния свят. Е, тази промитост на поколения в начина им на мислене и действия, трябва да мине един дълъг период, за да се отърсим от това. Надявам се и на студентите, и на тези, които са в чужбина, по-бързо да преминават от това мислене, да приемат тези демократични рефлекси и някак си да ги присадят в България. Освен клишето, че надеждата умира последна, си давам сметка, че вероятно бидейки исторически най-дълго като времеви период отдалечени от демократичните традиции, ще ни е трудно. Основите се наливат сега, процесите са противоречиви. Проблемът е, че най-читавото изтича в чужбина. Но от там не се връщат само пари. И хора се връщат. Хора с вече различно мислене. Студентите също надеждата нещичко да се промени. Като казвам студентите нямам предвид тези, които не излизат от чалготеките.

-Като говорим за демокрация как виждате новите нюанси в промените в НК, които откровено заплашват свободата на словото като цяло?
-Това е една позорна поправка в Наказателния кодекс, защото драматично противоречи на европейските правозащитни стандарти. Говори за правото на личен живот, което включва правото на едно лице да не бъде заснемано без негово съгласие. Трябва да се знае, че това правило не е абсолютно. То винаги се разглежда в необходимата връзка с друго конституционно право, което се разглежда и от конвенцията за правата на човека- правото за получаване и разпространяване на информация и изразяване на мнението, която важи с особена сила за медиите, но и за всеки отделен човешки индивид. Каква е логиката? Каква е демократичната традиция? Да, нормалният човек има определен периметър, в който не бива да се навлиза. Той не бива да бъде сниман в дома му, в двора му. Но когато се окаже на улицата това е различно. На улицата от гледна точка на съображенията за сигурност има камери пред банки, например. Първият критерий, за да се прецени дали намесата в личния живот е допустима, е това къде се намираш. Ако си на улицата, на площада има риск да бъдеш заснет. И камерите на КАТ снимат лицата на хората, при това понякога изненадват хората с фотоси в не съвсем удобни ситуации. Но нещото, което е по-важно в поправката на Наказателния кодекс, е че категорична е практиката на Европейския съд в Страсбург, това е и стандарт в цяла цивилизована Европа и Северна Америка, че колкото една личност е по-публична – това са политици, шоумени, актьори, спортисти, толкова правото им на личен живот е по-стеснено. Приема се, че те доброволно са се поставили на фокуса на общественото внимание. Така че тази промяна в една привидно демократична европейска България е нещо много архаично, много ретроградно и ми се ще да вярвам, че това безумие няма да мине. Пред вас заявявам, че ние сме готови още сега, ако тази поправка влезе в сила, да се обърнем към вас и към други разследващи журналисти, особено такива, които използват фотографиите, за една жалба до Европейския съд в Страсбург затова, че са потенциална жертва на ограничаване на правото им на разпространяване на информация. Готови сме да сезираме Страсбург. Има такива дела, в които не е нужно да сте наказани, за да се обърнете към Европейския съд. Където е достатъчно да има потенциална заплаха, а сега основното право на медиите може да бъде нарушено. Преди години точно по този принцип спечелихме дело за СРС-тата. Ние не твърдяхме, че сме подслушвани незаконно, а че законът е такъв, че дори да сме подслушвани незаконно нямаме начин да разберем това и да потърсим обезщетение. Така че по същата правна логика, разследващи журналисти, които използват снимки и скрита камера в обществен интерес имат право да потърсят и сезират Европейския съд веднага след влизането в сила на тази разпоредба. А идеята за преекспониране на защитата на длъжностните лица на публичните фигури съществува още на конституционно ниво в България. Принципът е, че Конституцията почти дублира Европейската конвенция за правата на човека. Но когато стигнат до правото на личен живот освен така, както то е формулирано, нашата Конституция слага една алинея, която не съществува в Европейската конвенция, че никой не може да бъде заснеман без негово съгласие. Това съществува на конституционно ниво. Това означава, че ако някой е сниман без негово съгласие, може по граждански ред да образува частно гражданско дело и да търси обезщетение. Сега обаче искат и наказателно преследване за това. Това вече е извън границите са здравия разум и явно е продиктувано от нуждата да бъдат защитени някои политически субекти, като Волен Сидеров, например. Особено след неговите фотосесии.

-С тази промяна трябва ли да спрем и охранителните камери по улицата?
-Ако се приеме- би трябвало. Затова казваме, че едно право не е абсолютно. Правото на личен живот не е абсолютно, допустими са намеси, но те трябва да бъдат или в обществен интерес или в защита друго право. По улиците и пред банки е допустимо да има камери, защото те обслужват обществения интерес за предотвратяване на престъпления. На везните се слага обществен интерес. Разбира се, че да изпълня гражданския си дълг, аз имам право да заснема, за да подпомогна разобличаване на престъпление. Едно е да се влиза в личния живот и да се подслушва телефона на жертви на злополуки или престъпления. Друго е да разкриеш един корупционен скандал например. Както румънският журналист Джордже Бухнич беше заснел с очила със скрита камера корупционни практики на Дунав мост на български митничари. И парадоксът беше, че тогава се образува наказателно дело в българската прокуратура срещу журналиста, а не срещу митничарите. Няма и не може да има абсолютна забрана за снимането, ако е в интерес на обществото. Хората имат право да получават и споделят информация. Да знаем кого избираме в крайна сметка. Не партийните централи да ни нареждат абсолютно непознати, диалектно говорещи хора. Правото да знам е изключителна сила на демократичното общество и не може толкова силово да бъда ограничавано.