Майсторите на четката от Града на художинците нямат читав дом

Вижте състоянието на Дома на пловдивските художници (ГАЛЕРИЯ)

Залата не е виждала основен ремонт от създаването си през 1975-а

Желанията за имота на „Гладстон“ 32 – събаряне, ремонт, претенции за авторски права и искане за обявяването й като архитектурен паметник   

Счупени стъкла на арката към небето, петна от влага по стените, липсващи светлинни тела, падаща мазилка отвътре и по фасадата, мухлясал параван, стърчащи жици, ръжда, неизползваеми от години помещения и кофи по пода …

Така изглежда днес Домът на пловдивските художници. Сградата на ул.“Гладстон“ № 32, която от години стопанисва Дружеството под тепетата може да е виждала стотици майстори на четката, но не и такива, които да я въртят като баданарка.   

Дружеството на пловдивските художници, основано през 1990 г., е сдружение с идеална и нестопанска цел. Една от основните му задачи е да популяризира творчеството на своите членове. Дружеството е приемник на Групата на пловдивските художници – СБХ и понастоящем обединява над 400 творци на регионален принцип. През 1911 г., по време на Великденските празници, се устройва изложба на пловдивските художници Симеон Велков, Григор Савов и Атанас Овчаров. Тя преминава с успех и насърчава Григор Савов да организира нова изложба през 1912 г., в която са поканени всички художници от Южна България. Този първи куратор издига идеята за създаване на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др.През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници. Характерен възход е отбелязан в началото на 60-те години с идването на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Енчо Пиронков, Христо Стефанов.
Членовете на Дружеството работят в областта на различните визуални изкуства, като ДПХ е най-голямото творческо сдружение в Пловдив и най-голямото извънстолично творческо сдружение на художници. То се помещава в сграда на ул. "Гладстон" 32.

Образецът на социалистическото строителство, според административните книжа, се води с временен статут. Дали заради това, от построяването й през 1975 година до ден днешен не й е правен основен ремонт?!

През последните години, откакто се заговори за Европейска столица на Културата за сградата и нейното състояние се изписа и изговори много. Изложбената зала на Дружеството е включена в списъка на Общината за реконструкция и преустройство заради проявите, които ще се проведат там през 2019 година. Управата на града определи първоначално 1,5 млн. лв. за реконструкция, после разчетите и проектът на ДПХ показаха, че са необходими 3.5 млн. лева. Сега милион от тези пари трябва да дойде от държавния бюджет. Припомняме, че се очаква МС да отпусне 16 млн. лева за подготовката на проекта Пловдив 2019, а парите трябва да тръгнат към Града на тепетата утре – сряда, 7 юни, след поредно решение на правителството.  

Интересен е фактът, че във внесените за гласуване в МС и МК инфраструктурни проекти е записано просто „галерия“, не Галерията на ДПХ или Галерията на „Гладстон“ 32.  Така администрацията се подсигурява в случай, че от НИНКН одобрят искането за обявяване на сградата за архитектурен паметник на социалистическото строителство, което бе входирано то група архитекти миналия месец. Другата застраховка на управата е срещу появилите се претенции за авторство на сградата от проектант.  

Междувременно през миналата седмица кметът Иван Тотев коментира, че има вероятност да се пристъпи към бутане на галерията, а на нейно място ще бъде построена нова, може и на друго място. Като аргумент за събарянето й от общината изтъкват изживения живот на конструкцията.

Така неясните варианти са: събаряне, ремонт, претенции за авторски права и искане за обявяването й като архитектурен паметник . Има едно голямо „Но“- времето до 2019 година продължава да препуска и за по-голямата част от вариантите, то е безвъзвратно загубено.

Докато общината реши какво прави и изчака всички институции да си изкажат становищата, вътре картините ще са все по-малко за сметка на кофите, мухъла, изтърбушените мебели, ронещите се стени, ръжда и прах…

Майсторите на четката от Града на художинците нямат читав дом, докога?