Как превърнахме райска градина в бунище

Паркът по дигата на Марица събирал над 30 хиляди пловдивчани преди 50 години, днес събира само смет и крадци на дървен материал
 
Еколози призовават институциите да си свършат работата, защото никакви ги няма
 
Може ли райска градина да се превърне за отрицателно време в бунище? Може, ако се намирате в България, където защитените по закон територии са такива, сякаш за да бъдат унищожени церемониално. Днес ще ви покажем как едно приказно природно кътче на два километра от Пловдив бе забравено от институции, от граждани, забравено от Бог. За него напомни  представител от малка независима екологична група Ванко Русев. Нашият читател направи собствено фоторазследване на беззаконията, които се вършат в парка по дигата на Марица, защитен от куп режими, които обаче никой не спазва. Г-н Русев дойде разгневен и натъжен в офиса ни с 14 снимки от приказното в миналото място, за да ни илюстрира какво е останало от него. Камари със строителни отпадъци, поголовна незаконна сеч от страна на ромски бригади, които крадат дървения материал, огромни оголени пространства, били някога красива лонгозна гора. Тоталната разруха е на фона на няколко забранителни табели и информационни такива, които напомнят на посетителите, че паркът попада в зоната на Натура 2000, че за замърсяване и изнасяне на инертни материали следва санкция от 2 до 10 хиляди лева, че зоната е рамсарско място със световно значение, тъй като гнезди застрашения малък корморан.
 
Историята преди 40-50 години…

Там, до река Марица, в ляво от Гребния канал, има около 3 хиляди декара поляни. Били са гъстозелени, на декар се падало по 20 дървета. Имало е плажове с вход за деца 10 стотинки, а за възрастни – 20. Целият град се е събирал, за да си прави пикник, веднага щом мерне ясно слънце. Над 30 хиляди човека са били заедно- за футбол, федербал, волейбол, гоненки. Да ядат пържоли, кюфтета, наденици, скари, лютеница, бял хляб, домати в пластмасови чинии. Да се пекат на шарена сянка, да пляскат белот, да си клюкарят. Имало е детски площадки и готини зелени ливади. Имаше метални съоръжения на определено разстояние, където ти седи ледена биричка, а такава имаше много. С камиони идваха до реката и оставяха скари и бири, където хората си ги закупуваха за дребни стотинки, като им свърши кльопачката. И беше фантастично! Никой с никого не се караше, разказва миналото на парка Ванко Русев.  
 
Историята днес…

Изсъхнали дървета, изсечени свежи дървета, крадени дървета, съборени от бури. Боклуци на всяка половин крачка, ромите изнасят пясъка, десетки видове птици са изчезнали, салкъми с шипове по 9 сантиметра, грозни гледки като от страшен филм. Това е днес онази прелест. Фекалните води на Пазарджик се вливат точно там. А това може да бъдат белите дробове на Пловдив, казва Ванко Русев.

Той и групата му искат незабавна помощ. Машини, които да прокопаят пръстта, изчистване на боклуците, специалисти, които да решат какви дървета, храсти да бъдат засети. Да направим опит да възстановим природата. Поне, като не и пречим и унищожаваме, призовава Русев.
 
Под тепето подхваща акция по този казус. Ще търсим институции за реакция, ще открием съмишленици и ще се опитаме да направим нещо за превърнатата в бунище райска градина. 

Exit mobile version