Интелектуалците като Уди Алън – имат вид на такива, но не са

Някой правил ли си е труда да преброи онези пловдивчани, които смятат себе си за интелектуалци. Няма да му е лесно, тъй като бройката непрекъснато расте. Лесно е да се разбере, ако погледнете разни списъци, под които стоят подписите на интелектуалци, които протестират срещу нещо или подкрепят нещо.

Така беше в протеста срещу начина, по който се одобряват проектите от културния календар на Пловдив, така беше и в оценките за плажа на Марица.А щом интелектуалците казват нещо, значи е много важно.

Понякога не мога да ги разбера, тъй като не съм интелектуалец. Само журналист съм, а те в очите на интелектуалците минават за големи идиоти. Как да кажа, че плажа на Марица не ми харесва, като не съм интелектуалец. Нямам право и да се намърдам в  някакви списъци  на протестиращи и подкрепящи.

В буквален превод думата интелектуалец означава човек, който е в състояние да разбере. Би трябвало да е човек, който се издига над колективното несъзнаване и над естествените колективни страхове. Затова наивно смятам, че в България са 10-15-20-30. Дали има и толкова?

Какво да направим като в Пловдив са стотици. Нищо, освен да им осигурим списъци, в които да се подписват. Всеки актьор, музикант, художник, съдържател на галерия, писател смята себе си за интелектуалец.  Но да не водим този спор, излишно е. Колега твърди, че има една особена порода българи, която нарича себе си интелектуалци. Повечето от енергията им отивала да дават интервюта, в които ругаят пазарното общество, страдат по социализма, писателските почивни станции и евтината мастика в барчето на творческия съюз. Това донякъде обяснява проблема с ширещата се интелектуалност.

Някои интелектуалци в Пловдив харесват повече плажчето на покрива на Дома на техниката, отколкото на брега на Марица. Логично е, тъй като плажчето на Илко Илиев и Александър Сиди от Патриотичния фронт отваря врати към по-голям, истински плаж, който ще бъде открит, ако Славчо Атанасов спечели изборите. Ако не се случи, остават си мрънкащи интелектуалци, далеч от плажа на Марица, който други интелектуалци харесват.

Това е положението. Всяка партия има нужда от интелектуалци, които да се подписват. Често подписите им нямат никакво значение – особено, ако са сбъркали плажа. Или има друга причина, формулирана от Уди Алън. За себе си той казва, че само има вид на интелектуалец, но не е такъв. Родният интелектуалец не е способен на подобна ирония, защото усилено търси своя плаж. И се въргаля в мъки, ако събратята му вече са го намерили.

Много ми е лесно да сложа интелектуалци в кавички, но всеки има право на избор. Да живеят интелектуалците! И все пак много често обикновените идиоти вършат повече работа.   

 

Exit mobile version