Гнус ме е!

Изправи се или потъни в забрава

Валентин Хаджинаков, XXI век, град Пловдив

Като типичен представител на "Мъжете под чехъл" в република България тази сутрин бях изпратен от жена си до кварталното магазинче, за да напазарувам разни неща за дома. Кратка разходка, приятен въздух и вече съм пред щанда, изпълнен със салами "Кучешка радост", всякакви наподобяващи сирене и кашкавал продукти, кайми със съмнителни крайни срокове на годност и т.н.

Пред мен пазарува възрастна дама, която одухотворено, със силно разпален пламък в очите, разказва как всичко закупено веднага отива да изпрати за Канада, където от няколко години живее дъщеря й със съпруга си и двете си дечица. Откакто са заминали, тя не ги е виждала на живо… нито веднъж! След краткия, но силно емоционален разговор, касиерката, която е и собственик на магазинчето, обяви, че всичко струва около 20 лева! В този момент сякаш нещо внезапно проряза от глава до пети клетата ми събеседничка, която явно усети, че тази сума е непосилна за нея. Може би бе надвишила с няколко лева лимита за пазаруване. Жената, силно притеснена от случващото, с осезаема нотка на страх и унижение, попита плахо дали е възможно част от сумата да заплати след няколко дни… Собственичката, за която този пълен абсурд очевидно не бе прецедент, с блага усмивка й каза, че всичко е наред, да не се притеснява, след което й пожела приятен ден. Силно сконфузената пенсионерка излезе с полунаведена глава, кимайки ми за довиждане. Почувствах се отвратително.

В отговор на мой въпрос, продавачката ми обясни, че видимо унизената госпожа цял живот е преподавала в пловдивско училище, сама е, децата й са напуснали пределите на родината в търсене на по-достоен живот… В съзнанието ми веднага изплува образа на "Идола" ми за подражание – лицето Делян Славчев Пеевски. 

Нервирах се, но като на кино лента продължиха да изскачат видните достолепни български /бивши и настоящи/ управленци: СерГЕЙ, Ахмед аби, Някъв цар, Болен, Местан бей, Пожарникарят Бойко, Гоце, Засменият Росенчо, Кума Лиса Кунева, Омбудсман Майче и т.н. и т.н. Силно афектиран им теглих една сочна… като онези цветните на Камата, досещате се, нали!? Мислих, че ще ми мине бързо.

На обяд ритах топка, без да ям филия с мас, после с жена ми и четиримесечната ми дъщеря ходихме в мола, за да затвърдя реномето си на новоизлюпена пловдивска "майна", но въпреки всичко случката с онази клета женица не излезе от съзнанието ми.

Гнус ме е! От политиците ни, с които по презумпция сме свикнали да се оправдаваме, от корумпираните служители на МВР, Прокуратурата и Съда, благодарение, на които между нас се разхождат изверги, от катаджията, който за 20 лева внезапно забравя. Гнус ме е, че майки протестират, че баби и дядовци гладуват. Срам ме е от фалшивото ни образование и тоталната неграмотност сред населението, срам ме е, че Салфетката най-безпардонно уби Културата… Срамувам се от мен, теб, него и нея, от нас, вас и тях. Очевидно е, че ние сме се превърнали в  "лош човешки материал", щом продължаваме да търпим. Живеем живот "втора ръка" – отчуждени, озлобени, потънали в собствената си мизерия на духа. Народ, изпразнен от съдържание, борещ се за оцеляване, вдъхновен от собственото си малодушие! Няма кауза, има силикон! В джуките, в задника, в циците, в мозъка… навсякъде!

Срам ме е от Апостола, защото той не спира да ни гледа и го боли: от простотията, мълчанието, от липсата на живец. Не искам да драматизирам излишно, не желая да ставам медийна звезда с тези си мисли, но бих желал всеки от нас да се замисли, било то и за момент. Къде се намира, как живее, харесва ли му и дали е склонен да промени нещо, макар и дребно… пред неговата си къщурка. Или ще си каже до болка познатото: "Ебал съм му майката", от мен нищо не зависи, отивам в Германия, там е по-хубаво.

Вярвам, че възмездие ще има, рано или късно, за всеки от нас, без изключение! И то ще бъде по-страшно от бесилката на площада! Затова, приятелю мой, замисли се какво правиш, на кого го правиш и защо го правиш или в противен случай замълчи и потъни в забрава!!!

 

Exit mobile version