Един Калашников и националната ни сигурност е гарантирана. Това е позор!

Ако се появи партия, която с единия крак е стъпила на Босфора, вече се виждаме завладени по въздух, суша и море.  Но ако трийсетина паравоенни мутри се обявят за „преходно общобългарско народно правителство“,което трябва да измете корумпираната  политическа класа, заслужават аплодисменти

Любомир Минчев

Очевидно е, че искат да ни накарат сутрин  инстинктивно да поглеждаме през прозореца  дали американски танк не е нагазил улицата ни. Повечето хора  сигурно го правят, ако са гледали вечер новините, или пък цял ден са се ровили в мрежата. Вероятно са разтревожени, макар че официално не сме обявили война на Русия. Достатъчно е чуеш какви ги приказва понякога Волен Сидеров и да се затичаш към бомбоубежището. Ако имате някакво доверие на БСП, също може да си стегнете най-необходимото и да побегнете където ви видят очите. А може да става дума и за руски танк – няма никакво значение.

Нали много обичаме да говорим за национална сигурност. Особено, ако дойде турски дипломат и каже, че където се говори турски, там е Турция. И никой не иска да разбере, че това е стандартна дипломатическа процедура – наши политици и държавници са казвали същото – един българин да има и това е България  –  в Молдова, Украйна, Македония и дори в Чикаго.

И неусетно същият Волен, който ни плаши с американски танкове, стигна до пет присъди с безобидни пробации.  На нормален гражданин биха му метнали въжето, ако се сбие с полицай  или се сдърпа с чужд дипломат.  Но той не е заплаха за националната сигурност, защото бил Болен, а не Волен. И не агитара кой знае какво. Само иска да отхвърлим колониалното иго на западния свят и да нахлузим друго, което прилича на кремълско. Никаква заплаха за националната сигурност!

Ако се появи партия, която с единия крак е стъпила на Босфора, вече се виждаме завладени по въздух, суша и море.  Но ако трийсетина паравоенни мутри се обявят за „преходно общобългарско народно правителство“,което трябва да измете корумпираната  политическа класа, заслужават аплодисменти. И тъй като Белия дом си трае, това трябва да се свърши с помощта на Кремъл. Нови аплодисменти – националната  сигурност е гарантирана!

Комитетът за национално спасение "Васил Левски"  на тези мутри провежда закрити срещи, на които се обсъждат създаването на собствени отделения, взводове, роти и батальони към Първа Шипченска опълченска бригада. Това се налагало във връзка с "огромните военни и терористични заплахи пред които са изправени в момента българският народ и държава". Ръководител на операция „Освобождение“ е някои си Дончо Русев, който сега е Валтер Калашников.

Да, корумпираната политическа класа трябва да бъде изметена. Но трябва са случи под контрола на руския проект „Балканский фронт Болгария“ с лидер Евгений Новиков , бивш депутат, сега телевизионен  водещ, който в свой канал по  Youtube  прави  обръщения към „братския български народ“ в кремълски стил.

И всичко това изглежда нормално в очите на онези, които се плашат от ДОСТ, например. Защото това са само едни „братски“ съвети, на които сме свикнали с годините и направо сме претръпнали. Тази шайка марширува пред Народното събрание и ни пробутва своята война за национална сигурност, въоръжена с руските интереси. Това е позор за търпението ни и наивността, че нищо особено не се случва.

Има друга война, в която такива като Калашников не искат да участваме. Това става все по-очевидно. Както се изрази наскоро руският националист Жириновски, ние плащаме на такива хора по всички части на Европа и един ден те ще бъдат наградени с власт. За да ни държат по-далеч от другата война, чиято стилистика е неразбираема за Калашников.   

„Като всички родители, искаме да израстеш в свят, който е по-добър от нашия днес. Новините често ни занимават с това колко неща са сбъркани в света, докато всъщност по много различни начини той става по-добър. Здравеопазването се подобрява. Бедността намалява. Познанието се увеличава. Хората се свързват. Технологичният напредък във всяка област означава, че животът ти би трябвало да е драматично по-добър от нашия.“ Така започва знаменитото писмо на Марк Зукъмбърг  и съпругата му  Присила Чан до дъщеря им, което пишат в деня на раждането й. Те пишат за другата война, в която си заслужава да участваме. И ако може, без „братски“ съвети.

Exit mobile version