Асфалт върху история!

Aко не съхраняваме това, което лежи под земята ни, можем ли да я защитим?

Паулина Гегова

Някои го наричат град-мечта. Други модерен арт център. Трети лоно на традиции, последовател на великата Римска империя. Всички тези определения звучат привлекателно и пред чужденците често ги използваме гордо, за да се утвърдим на световната карта. Понякога обаче, тази гордост е престорена. Примери от последната година има много – събаряне на тютюневи складове или опожаряването им. И това е само част от счупения мост на достойната ни история. И докато едно или друго се оправя, други национални паметници се рушат. А открития и разкопки изскачат изпод всяко премахнато паве. 

Пловдив го ремонтират! За удобство и по-хубава визия. Покрай ремонтите все нови и нови археологически открития се появяват. Нови за нас, но реално на столетия и хилядолетия. Разкопки, които крият тайни на загубени цивилизации, на мъртви строители, на отшумели животи. Разкопки, които едно време са поставили основата, от която тръгва всичко.

Поредният ремонт, който разкри археология, е този на бул. „Васил Априлов“. Точно на свръзката му с „Пещерско шосе“ блеснаха парчета от римска стена. Нейната линия продължава до Бунарджика, минава над Сахат тепе и се спуска към Римския стадион. Двата акведукта вървят успоредно един до друг, с керамични тръби между тях. Постаментите са маркирани от пловдивския акведукт, но както разбрахме Общината няма намерение да ги запази. Думата Премахване фигурира с главни букви в документите, а обяснения няма.

Защитени ли са разкопките? Отговорът е ясен – Не! След многобройни разговори с различни инстанции, в които никой не искаше да ни обърне внимание, най-накрая открихме, че е проведена комисия, която е дала разрешение за демонтаж. Ще се направи проект, който ще експонира зелената площ от градинката, намираща се в непосредствена близост до булеварда. Излиза, че асфалт ще има, но римска стена, минавала почти през целия град, не.

Истината е, че на хората, може би, не им трябва разкопки. Те са просто прашасали спомени, каменни кръпки, които по никакъв начин не влияят на съвремието ни. Не са от главно значение за индустрията, нито търговията. Но може би пък, променят средата, в която живеем. Неуважението на миналото, е неуважение към самите нас. И нека се запитаме – ако не съхраняваме това, което лежи под земята ни, можем ли да я защитим? От кое можем да научим повече – от 21-ви век или от преди Христа? И като за финал – негласността на един проблем – сложен или не, трябва ли да се толерира, когато става въпрос за нашия град?