Проектът предвижда мащабно строителство върху крехки оригинални елементи, смятат от КАБ след експертната среща от миналата седмица
Пловдивската колегия на Камарата на архитектите излезе с декларация, чрез която призовава гражданите да бъдат активни и да изразят позиция в предстоящото обществено обсъждане на проекта за Небет тепе. Част от тях участваха в експертния дебат по казуса заедно с администрацията, представители на туристическия бранш и автора на проекта арх. Фърков, за който Под тепето детайлно писа. Сега от КАБ напомнят на обществеността, че този петък от 14ч. в пленарната зала на Общинския съвет ще се проведе и отворената дискусия по въпроса. След експертната среща от миналия четвъртък становището на архитектите е, че проектът предвижда мащабно строителство върху крехки оригинални елементи, монтиране на ескалатори и съвременна сцена в сърцето на резервата. „Като професионалисти, ангажирани в сферата на образованието или културата, апелираме към Вашата активна гражданска позиция, тъй като всяка необмислена намеса върху археологически обекти е необратима. Реализацията рискува да компрометира номинацията на Пловдив за Европейска столица на културата 2019 и без съмнение ще дискредитира кандидатурата ни за списъка на световното материално културно наследство (ЮНЕСКО)”, пишат в декларацията си от Камарата.
Към новата си декларация КАБ прилага и становището си по казуса, което бе подписано миналата година:
КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ,
Приветства намеренията на Община Пловдив да развие археологическия комплекс „Небет тепе” като туристическа атракция и да реализира мащабен инвестиционен проект за реконструкция и социализация на обекта;
Убедени сме, че в своите бъдещи действия общинската администрация ще отчете обстоятелството, че комплексът “Небет тепе“ е пряко свързан с генезиса на град Пловдив и археологическите проучвания на този обект документират културни пластове, датирани от края на Бронзовата и Ранножелязната епоха до Средновековието и Възраждането, като са откривани артефакти дори от неолита. Богатото стратиграфско напластяване, което свидетелства за приемственост и трайно човешко присъствие от древността до днес има първостепенно значение, като материален носител и доказателство за многопластовата, осем хиляди годишна история на града.
Искрено вярваме, че общинската администрация ще създаде необходимите предпоставки, комплексът „Небет тепе” не само да разкрие пълноценно своята познавателна и естетическа стойност, но също така да съхрани себе си като носител на вековни традиции, идентичност, памет и смисъл, които да бъдат предадени на бъдещите поколения в цялото богатство на тяхната автентичност.
Заедно с това, изразяваме нашата тревога, че намесите, предвидени в изготвеното до този момент от общинската администрация техническо задание за проектиране, сериозно компрометират паметника. Става дума за подмяна и бутафорно възстановяване на материалната културна среда, което заплашва с унищожение автентичните стойности на културното наследство на „Небет тепе” като историческо свидетелство.
КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ възразява срещу този подход.
Този подход противоречи на установените принципи и методи на световната реставрационна наука и практика, извоювани от вековната дейност на поколения реставратори и закрепени в международни документи, а именно: Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места (Венеция; 1964), Европейската харта на архитектурното наследство (1975), Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, (Гранада; 1985), Хартата за защита и управление на археологическо наследство (Лозана; 1990), Eвропейската конвенция за опазване на археологическото наследство (Валета; 1992) и Документа от Нара за автентичността (1994);
Този подход противоречи на почти вековния опит и приемственост на Пловдивската реставрационна школа, базирани на установените международни принципи и методи;
Този подход отнема възможността Старинен Пловдив да бъде включен в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО и свързаните с това задължителни изисквания за автентичност на археологическите паметници, посочени в параграф 86 на Ръководството за приложение на Конвенцията за Световно наследство от 1972, чието нарушение би отнело тази възможност завинаги.
Културното наследство е невъзобновяем ресурс и всяка радикална намеса следва да бъде оценявана от обществото, не само от възложителя и автора на проекта. Убедени сме, че участието на обществеността е задължителна част от политиката за опазване на културното наследство и всеки важен проект подлежи на обществено обсъждане. Само с активните усилия на обществото може да бъде прекратено необратимото увреждане на българското културно наследство, което е част от споделената памет на човечеството.
ВОДЕНА ОТ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ НА СВОЕТО XII-TO ОБЩО СЪБРАНИЕ РЕШИ,:
ПОДКРЕПЯ ПЛОВДИВСКАТА АРХИТЕКТУРНА КОЛЕГИЯ в инициативата за опазване на автентичността на „Небет тепе” и категорично настоява за прилагането на международно увърдените принципи при реставрацията и експонирането на обекта.
При изграждането на археологическия комплекс Небет тепе смятаме за особено важно съхраняването на оригинала и запазване автентичността на паметника на културата като най-важна мисия в реставрацията;
– Настояваме във всички дейности оригиналът винаги да доминира композиционно и количествено;
– Да не се допуска реконструкция на археологическия паметник с изключение на анастилоза- връщането на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната им композиция;
– Реставрацията на „Небет тепе” да се основава на пълна, детайлна и достоверна информация за оригинала и в никакъв случай да не е хипотетична.
– При експониране на паметника задължително се отчитат културните пластове и ценните приноси на всички епохи;
– Всяка намеса в археологически обект да бъде обратима;
– Да не се допуска наподобяване на оригинал и по този начин трайно оставяне на фалшиви исторически следи във времето;