Анастас Константинов: Който налепи мушамите, с лични пари да извърши реставрацията

Сещам се за невероятна карикатура на Илия Бешков от 1934 година: Патриарх, качен в Мерцедес и Христос на магаре. Текстът отдолу е: Срещнаха се и не се познаха, казва маестрото

Анастас КонстантиновЗначимият пловдивски художник Анастас Константинов е поредният творец, който се включва в дискусията относно новия облик на храм “Св. Марина”. Маестрото даде специално инвервю за Под тепето, медията, която алармира за проблема. А да припомним за него. Навръх рождения ден на патриарх Максим пловдивските миряни се озоваха в чисто нов и светъл храм, какъвто с гордост го наричат служителите на митрополията. Да, наистина е нов – от културния паметник и от духа, който той носеше, няма и помен. Институциите засега мълчат. Културният министър Вежди Рашидов пое ангажимент да направи проверка, но отговор все още няма.
– Обръщаме се към теб за коментар, защото ти си от художниците, в чиито платна са застъпени библейските мотиви.
– Част от моите картини имат звученето на икони, но аз третирам библейските сюжети през погледа на съвременния човек. Самата живопис също стои пластически модерно. В началото се притеснявах как ще реагират хората, но се оказа, че им харесва, и сега мои картини се намират в Холандия, Гърция, САЩ, Русия, България.  Ако се върнем към ерминиите, в тях са давани ръкописни напътствия и описания на техниката и иконографията на църковното изкуство на възрожденските български зографи. Една част от испанските художници са рисували на колене, не прави или седнали. Всеки, който посяга към тази тема, не може да няма лично отношение. Канонът как се рисуват светии се формирал още през V век. И до момента образите се изписват по този начин. Проблем е, че нашите иконописци би трябвало да рисуват като съвременни хора, а те повтарят иконографската схема от V век и не могат да получат тези високи художествени резултати. Не е нормално човек в 21 век да има онази чувствителност и религиозност. Затова днешните иконописци, колкото и да са талантливи, в повечето случаи стигат до несполучливи кавърверсии на колегите си от V –VI век.  Италианските художници обаче бягат от византийския канон и създават художествени произведения, които са основополагащи за по-нататъшното развитие на изкуството. Ако се загледаме в живопистта на Ботичели, ще открием наченки на бъдещия импресионизъм. За щастие техните папи и кардинали са били високо образовани, откривали са най-големите таланти и са им възлагали поръчки, които днес са донесли световна слава и са влязли в учебниците по история на изкуството. Не искам да кажа, че ние нямаме образци, каквито са Боянската църква, църквата “Св. Петър и Павел” в Търново, произведенията на Тревненската и Дебърската школа, на Захари Зограф. Но за съжаление образоваността на католическите духовни водачи, даже в съвремието, не може да бъде сравнена с тази на православното ни духовенство, и особено на висшия клир. Човек не може да разбира от всичко. Но като не разбира – пита.
– Да фокусираме вниманието върху реставрацията и по-конкретно храм “Св. Марина”.
– При реставрацията няма място за творчество. Трябва така да отстраниш повредите, че да възстановиш иконата в цялата й прелест. Най-логичното нещо е, преди духовният водач на епархията да пристъпи към реконструкция на храма, да направи художествена колегия и да се допита до експерти. Пловдив е град на художниците и това помага на един владика, който не разбира от изкуство, да се допита и да състави експертен съвет от теолози, реставратори, художници и изявени общественици. Не е проблем да се платят хонорари, епархията ни е богата.
– Как оценявате “тапетите” в храма, който е паметник на културата?
– Искам да направя само едно уточнение, защото се говори, че т.нар. тапети са гръцки.  Гърците наричат платното за рисуване мушама. Те използват тази технология на лепене по параклиси и църкви, когато няма пари за стенописи. Друг е въпросът, че съвременните гръцки художници са на много по-ниско ниво от българските. Високите постижения в иконите им са от византийско време. Като влезеш в един такъв параклис, усещането за кич е невероятно. Тези нискокачествени художествени образци, камо ли в храм, обявен за културен паметник.
– Какво би се получило, ако тръгнат да ги отлепят, защото мотивът, който изтъква митрополията е, че е съхранила стенописите, защото няма средства за реставрация?
– Щом е залепено, значи може да бъде и отлепено, но никой не може да каже какви щети ще бъдат нанесени върху тези стенописи отпреди 156 години. Има опасност да се отлепят парчета от мазилката, а с нея да падне и живописният слой. Преди време, когато са мазали църквите, са го правели с отдавна гасена вар, за да не се напуква. Какъв е проблемът да се наемат специалисти с опит, за да свършат работата поетапно. Сега е редно този, който е виновен за дивотията, с негови средства да бъдат свалени мушамите и да се извърши реставрацията. Станах свидетел на възмущението на хората от засиленото полицейско присъствие и лентите, докато се ремонтираше храмът. Какво лошо са вършели вътре и защо е било нужно да бъдат охранявани? Крайно време е църквата да бъде декомунизирана и изчистена от идеологическите натрупвания на марксизма. Един духовен водач, какъвто е владиката, трябва да е отговорен за думите и действията си. Тук се сещам за една невероятна карикатура на Илия Бешков от 1934 година: патриарх, качен в мерцедес и Христос на магаре. Текстът отдолу е: Срещнаха се и не се познаха.