Амин!

Имат ли нужда от вяра и спасение хората?

Бог може и да е навсякъде, но със сигурност не е в Колодрума

Стефка Георгиева

Хората са обезверени. В тях никнат безнадеждност,тъга и скръб и при по-голямата част от тях, това е провокирано от безизходицата и тежкия недоимък, в който живеят. Не, не визирам всички хора в страната, а онези около 4000 души, които се събраха снощи в Колодрума, сякаш той е последният Божи храм, обещаващ спасение и изцеление.

Уважавам религията, без значение дали говорим за християнство, протестантство или мюсюлманство. Ако човек вярва безкористно, защото такива са личните му разбирания и убеждения – да, ще го уважавам. Крайните изкривени за вярата в Бог обаче са друго нещо. И без значение дали пропагандират самоубийство на публични места или обещават изцеление на неизлечимо болни – това са само вменени убеждения на хора, чиито души са се изгубили нейде по пътя на живота. Това ли е Бог обаче? В Колодрума ли ще дойде? Или ще бъде неговият син, Иисус, чието име дори не беше изписано с двойно „и“ както ни учат, че се изписва още в началното училище, или поне ни учеха нас, които имахме СИП Религия.

Още с влизането ми вътре ме побиха тръпки. Не, не беше топлата ръка на единствения Бог, за когото говореха през целия един час, който успях а издържа на това място. Изпитах истинска паника при гледката на тези хора, които бяха като зомбирани пред идеята за вечно изцеление. С цялото ми уважение към чудесата, в които по принцип вярвам, но ако 20 години имате заболяване, лекувате се при различни специалисти, изпробвате дори алтернативни или експериментални методи за лечение, смятате ли че не медиците, а някой пратеник на Всевисшата сила ще ви изцели, ей така, пред погледа на хиляди свидетели?

И да, както писахме вчера, около 60% от присъстващите бяха роми. И колкото и да не годувам срещу масовото ползване на религията за манипулация на хората, то поне ромите наистина се почувстваха интегрирани. Едно събитие направи с около 2500 роми от страната това, което 20 години България не може да направи. И беше факт, те се усмихваха, говореха с различни хора, чувстваха се комфортно, пристигайки с целите си семейства и обяснявайки на децата си, че Бог е любов. Най-вероятно те са от онези роми, до които е достигнала и стотинка от 9-те милиона лева, които се отпускат от мюсюлмански движения за развитие на религиозната дейност у нас. Но това е друга тема на разговор.

Тъжно е и то много. Чудите се кое? Това, че дискриминираме, съзнателно или не, ромите, глухонемите, слепите, хората в инвалидни колички, само защото имат различни потребности от нас. Колко често виждате някой в количка по центъра на Пловдив? Рядко? А човек, болен от синдрома на Даун? Тогава обръщате ли се, за да го огледате като екземпляр от Природонаучния? Може и да не съзнавате, но се случва, защото виждам чуждите погледи, когато се разхождам с човек, който има каквито и да било увреждания.

Това обаче не са всички въпроси, които задаваме към това тъй странно появило се в Пловдив събитие. Със собствените си очи не видях никой да прогледне, прочуе, да се изправи от количката и общо взето, нищо от молитвата на Младен Младенов не се случи. Това дори и най-добрият и мъдър лечител не може да ви обещае. Хората, обаче, подтикнати от редица фактори, биват вербувани. Знаете ли кое беше най-любопитното? Разговаряхме с много хора, но никой от тях не сподели, че е дълголетен член на движението, което обича Иисус в цяла Европа. Има видеа в интернет, на които присъстват десетки хиляди хора, уж дългогодишно съмишленици. У нас, в Пловдив, такива не видяхме. Питам се – какво ще се случи с тези хора, след като вече са станали част от това движение? Защо хора от Велико Търново, Бургас и Варна са дошли? Нима в тези градове няма църкви, в които да се молят на Бог, ако са вярващи?

Както казах, уважавам религията и хората, които я почитат. Мили вярващи християни, има църкви и манастири навсякъде. Ако искате да се молите на Бога, в който вярвате, то можете да го направете и вкъщи, защото както се казва в Библията – „Бог е навсякъде“. Ако навсякъде, не ви изглежда подходящо или имате свой собствен ритуал, идете в храм, запалете свещ. Не е лошо, хубаво е.

Бог може и да е навсякъде, но със сигурност не е в Колодрума. Никой простосмъртен човек не може да обещае изцеление на член от семейството ви, защото това е непосилно. Ако имате нужда от спасение, намерете място, което да ви носи мир и покой. Крайните убеждения, които вербуват нови членове и прокарват като зараза чужди мисли в главите ви, не са здравословни. Ако спазвате религиозните закони, правете го заради себе си, а не защото някой ви е казал и обещал милиони измислици. Просто помислете, преди да се впуснете в нещо подобно, което често вместо да ви помогне, ще ви навреди.

Exit mobile version