Адв. Михаил Екимджиев: Трябва да подменим хардуера на съдебната система

Смущаващо е, че прокуратурата, която е най-гнилата ябълка, най-слабото, най-критикуваното звено в българската съдебна система, остава капсулирана и защитена от всичко

Големият проблем е какво ще правим с тези негодници, които остават на ключови постове в съдебната система

Има умишлено замъгляване на силуета и на смисъла на търсената от Реформаторите и Христо Иванов съдебна реформа

Моделът Кой е неуморен. Но когато гражданското общество се засили, Кой някак се оказва в ъгъла

Задкулисието няма лесно да се откаже, но борбата трябва да продължи

Под тепето потърси адвокат Михаил Екимджиев за анализ на ситуацията с реформата на съдебната система, политическите игри около този процес и къде се намира моделът Кой в него. С юриста, който е един от основните защитници на правата на човека у нас и председател на водещите неправителствени правозащитни организации, разговаря Иво Дернев.

Вярвате ли, че ще има истинска съдебна реформа?

Съдебната реформа е неизбежна, тъй като има все по осезаем натиск от мислещите, активните хора, които са двигател на промените във всяко гражданско общество във всяка демократична държава. Шанс за нас е това, че този натиск отвътре от активната средна класа е съчетан с натиск и от Европейската комисия за реформи, тъй като има достатъчно много примери как чужди инвеститори, чужди граждани биват проваляни и буквално катастрофират в опитите си да търсят защита в българската съдебна система. Така че е налице един кръстосан огън срещу задкулисието, срещу политическия елит, който години наред кадруваше в съдебната система, който чрез своите протежета на ключови места в системата успя да акумулира изключителен властови ресурс и по този  начин да пречи на всякакви реформи. И на практика да осребрява този ресурс чрез съдебни решения- примерът с френския посланик и вече клишето с гнилите ябълки. Така че съдебна реформа ще има, тя започва да се случва. Въпросът е дали ще стане по един сравнително бърз и цивилизован път, с граждански дебат, със съзнаване на смисъла и обществения интерес от тези реформи. Или ще стане по трудния начин- със силен натиск отдолу , не изключвам брожения и граждански протести, както и със санкции от Европейската комисия. Дано този път да избегнем гръцкия вариант на съдебна реформа и да се придържаме към едни по-европейски измерения на очакваните промени.

Какво ви подсказва този политически каламбур в последните няколко дни? Хората напълно се объркаха, въпросът е дали това бе умишлено търсен ефект или играчите в този каламбур се объркаха и те?

Смятам, че има умишлено замъгляване на силуета и на смисъла на търсената от Реформаторите и Христо Иванов съдебна реформа, защото това е един от начините тя да бъде маргинализирана. Като се каже: „Ето, на, какъв е смисълът например да се разделя Висшия съдебен съвет на две квоти- прокурорска и съдебна? Какво ще донесе това на бай Иван от село Марково? А защо да не започнем с промяната на процесуалните закони, да предвидим срокове, да предвидим ограничение на възможността осъдени престъпници да се спасяват в чужбина и т.н.  За юридически неизкусения гражданин това изглежда логично, но това е също една от мантрите, които целят да обезсмислят, да омаловажат сърцевината на съдебната реформа. А тя е да се дадат повече гаранции за независимост на съдиите. От гледна точка на традициите в стара Европа и демократичните общества всеки съдия е съд, той е едно островче на държавност и всеки гражданин трябва да има увереността, че ще получи справедлив процес в разумни срокове. В случая, чрез задкулисните механизми на кадруване и чрез натиска на прокуратурата чрез своите представители и преди всичко чрез главния прокурор във ВСС, който упражняват върху съдиите, шансовете за справедливост намаляват. Прокуратурата, която е маша на определени политически задкулисни интереси (това го е доказала многократно- Костинброд, делата срещу президента, атаката срещу министър Христо Иванов) може да влияе със своето лоби във ВСС върху кариерното израстване на всеки съдия. Може прокурор да инициира дисциплинарно производство, отстраняване от длъжност и уволнение на съдия. Затова смисълът на отделянето на прокурорска квота и квота на съдии е от изключително значение, защото тя ще даде по-голяма независимост на съдиите като предпоставка те да могат да решават делата си според закона и според съвестта си. Вярно е, че тук вероятно влизам в едно вътрешно противоречие, защото казах, че голяма част от съдиите, особено тези на ключови места, са корумпирани и поставени там по порочните задкулисни механизми на кадруване. Това е така. И големият проблем е какво ще правим с тези негодници, които остават там, защото променяйки Висшия съдебен съвет по този начин ние инвестираме в бъдещето на съдебната система. Това е една гаранция, че за в бъдеще по-читави, по-ерудирани, по-независими, по-мислещи, по-иновативни съдии ще постъпват в съдебната система, ще израстват и ще заемат ключови места. Но през цялото това време вече набутаните там протежета на политици и олигарси ще спъват всичко читаво и ще продължават да работят по същия начин както досега. Но все пак това е първата стъпка,  от която трябва да се тръгне. Промените в нея ще стават видими и осезаеми от нас след години. Ако се доверим на внушенията „Дайте да не пипаме Висшия съдебен съвет, а да пипнем законите, да ускорим съдопроизводството”, какво ще постигнем? Това, че калпавите съдии, които в момента ръководят съдилищата, които в момента взимат най-важните решения защото са административни ръководители на съдебната система, ще продължат да го правят. Има едно клише: Няма лоши закони, има лоши съдии. Тоест, и най-добрият закон може да бъде опорочен, може да бъде игнориран от съдия, който е мотивиран корупционно и политически да действа по един или друг начин. Колкото и да променим процесуалните закони, ако в съдебната система останат същите ръководители, тя няма същностно да се промени. Просто ще се даде възможност да кажем на едни 20 процента читави съдии да правораздават по-ефикасно. Но те и сега го правят, защото добрият съдия, позовавайки се на Конституция и международните закони, може да игнорира лошите закони. Важно е да бъде подменен хардуера на съдебната система чрез начина, по който тя се управлява, чрез начина, по който се излъчват съдебните ръководители, за да стане по-качествено правораздаването. Затова това е гръбнакът на реформата. А вече промените в процесуалните закони, които също са необходими,  са софтуера, те са панделките, които трябва да бъдат завързани около тази основа, около тези темели, които сега се залагат с разделянето на съдебния съвет на две квоти, за да се получи така, че хем съдиите ни да са по-читави, хем законите да са по-добри. Но във всички случаи трябва да се тръгне с по-трудното и по-важното- хардуера. Или по-качествени съдии да заемат ключови места и този властови ресурс постепенно държавата и обществото да отвоюват от олигарсите и от политиците. Затова има смисъл това да се прави.

Как оценявате самите параметри на съдебната реформа?

 Аз съм доволно критичен за параметрите на съдебната реформа. За тежките компромиси, които бяха направени. Още изначално се разбра, че има споразумение да не бъде пипана прокуратурата. Така най-гнилата ябълка, най-слабото, най-критикуваното звено в българската съдебна система остава капсулирана и защитена от всичко. Но очевидно това беше базата на пазарлъка, за да се започне изобщо работата по съдебната система. Очевидно това беше част и от споразумението политическото мнозинство, преди всичко ГЕРБ, да не нарушат по някакъв начин рахата на Сотир Цацаров и поетите от него ангажименти, включително и политически. Така че това беше най-тежкият компромис. И виждате, след като се тръгна с един такъв тежък компромис до какъв парадокс се стигна- в един момент преди няколко дни извиването на ръце стигна дотам, че посланието към Реформатите беше такова: Или ще се съгласите на компромиси, или ще се откажем и от разделянето на ВСС. Тоест, от тази реформа съвсем нищо няма да остане. На фона на тази перспектива, когато имаше риск съвсем нищо от първоначалните намерения за реформа да се състои, това, което сега се случва, дава основание на някои екзалтирани представители на реформаторския блок да твърдят, че е грандиозна победа. Скептичен съм, има различни гледни точки, но безусловно едно е позитивно- че се прави първа сериозна стъпка за реформиране на съдебната система ако тя бъде съпроводена с подходящи промени и в закона за съдебната власт, и в процесуалните закони. В един по-дългосрочен план, говоря за поне десет години, това ще бъде усетено от нас като по-качествено правосъдие, повече сигурност, повече предвидимост на съдебните решения.

Не се ли уморихте толкова години за говорите и настоявате за справедливост, за прозрачност и в същия момент някак нищо да не се променя?

За мен това е житейска и професионална позиция, не ме уморява. Вярно, фрустриран съм от това, че животът някак си минава, години, десетилетия, а нещата като че ли стават твърде бавно. Но и това е въпрос на гледна точка. Убеждавам се все повече, че общественото развитие не е един хармоничен, еволюционен процес, а е по-скоро един скокообразен процес, с пропадания и пикове нагоре. Виждаме какво става в Гърция, в една Унгария- в центъра на Европа Орбан успя да денонсира по формално законосъобразен път базисни демократични завоевания и вече политиката на страната много прилича на тази на Путин, което е немислимо за ЕС. Така че- да, разочарован съм от това, че нещата вървят бавно, че очевидно политическите ни елити не могат да управляват държавата и обществото по един по-ефикасен начин така, че развитието ни да става с по-малко сътресения. Но все пак, като си помисля понякога какво беше преди 20 години, когато самото понятие "Права на човека" беше мръсна дума, а полиция и прокуратура заплашваха наши клиенти затова, че дръзваха да съдят държавата. Това сега не може дори да бъде разбрано от младите колеги, на които разказваме тази професионални легенди. Както е казал Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето”. Но ако се дистанцираме от времето и погледнем от сегашната перспектива какво беше преди 20 г., има съществени промени. Вярно е, че те вероятно можеха да се случат и за десет години, но такава ни е съдбата.

А кога ще се умори моделът Кой?

Няма умора. Убеждавам се с времето, с опита и житейския, и професионален, който волю-неволю събирам, че това не е нито спринт, нито състезание на средни дистанции, нито маратон. Това е една вечна диалектика,борбата между доброто и злото, светлото и тъмното начало. В момента, в който отслабне гражданският натиск, Кой става по-силен. Не случайно виждаме неговото човекоподобно измерение какви физически параметри има. И обратно- когато гражданското общество се засили, Кой някак се оказва в ъгъла. Но пак казвам- това е като огъня и водата, битката между Дявола и Бога. Няма спирка, няма край, няма начало. Колкото повече са мислещите, можещите, участващите в тези процеси хора, толкова по малки ще бъдат шансовете този модел да доминира и да бъде арогантен. Както бе преди две години, когато задкулисието излезе на преден план предлагайки Пеевски за шеф на ДАНС. Винаги ще има борба, но поне да не отслабваме натиска така,  че управлението на живота да не стане по съвсем арогантен, примитивен и безцеремонен начин, когато задкулисието излиза на преден план. Самият факт, че сме го принудили да се нарича задкулисие означава, че сме постигнали нещо. Друг е въпросът, че лостовете на това задкулисие за управляване на живота, на съдбите ни, като че ли са много силни. Но ако пак се върнем 25 години назад- тогава нямаше нужда от задкулисие, тогава ни управляваха деспоти по съвсем безцеремонен начин. Самият факт, че има нужда от паравани и привидно съществуващи демократични правила и процедури, е една победа на гражданското общество. Именно мярата, съотношението, в което привидността на тези процедури се изпълва с някакво съдържание, е критерий за това кога демокрацията става по-пълноценна, по-истинска, по-полезна за хората. А иначе няма съвършена система. Навсякъде има корпоративни, задкулисни интереси. Демокрацията не дава съвършени гаранции, че именно по формално демократични пътища такъв тип корпоративни и политически въздействия няма да деформират управлението. Навсякъде го има, въпросът е да бъде сведено до един обществено приемлив стандарт, до едно приемливо ниво, поне да не е унизително за мислещите хора това положение.

Бихте ли дали една прогноза какво ще се случи с така очаквана съдебна реформа и какво ще се случи с основните герои в тези процеси в момента?

Във всички случаи прогнозата ми ще е условна, защото във времето и мястото, в което живеем, и с политическия лидер, който управлява България и се оказва, че до голяма степен всичко зависи от еднолични решения или моментни настроения, прогнозите не са базирани на нещо сигурно. Твърде много са страничните шумове. Но все пак в генерален план, от гледна точка на доминиращите тенденции и обществени процеси, първите стъпки- промяна в Конституцията, ще има. Страхувам се обаче, че след формалната промяна реалните възможности за постигането на нейния резултат чрез излъчването на наистина независими и качествени магистрати, които първо да оглавят административните постове на системата, то ще бъде спъвано или още на входа или ще се полагат усилия тези хора да бъдат корумпирани. Защото това е една традиция от над 20 години. Тези хора от задкулисието, които желаят да контролират съдебната система, сега го правеха чрез пряко вмешателство в механизмите на управление на тази система. Сега, ако механизмите бъдат променени, възможно е Кой да намери алтернативни пътища за влияние върху конкретните съдии- корупционни схеми, компромати и т.н. Задкулисието няма лесно да се откаже от този властови ресурс. Но никога няма гаранция, важното е тази битка, за която споменахме по-горе, да продължава, да залага на правилните и добри играчи и да се надяваме, че с това постоянно и колективно усилие някак си ще успеем постепенно да променим не само тази система, но и живота си.

Exit mobile version