50 години Стоичков – сега е моментът за улица „Стоичков“

Пловдив не може да измисли по-добър подарък за своя именит съгражданин в годината,когато футболният свят идва да му целуне ръка

Любомир Минчев

Поне един път в годината  е хубаво да се възхитим от Христо Стоичков. По-често се възмущаваме от него, защото е по-лесно. Последният път беше скоро – в Инстаграм написа едно дълго изречение с 20 грешки и го разпънахме на кръста. Но и там той си е същият – Христо/с/. Никога не е твърдял, че разбира от граматика.

Не съм си мислел дори, че мога да настоявам  в Пловдив да има улица, кръстена на Христо Стоичков. Много съм се упражнявал върху него – политически, футболно и чисто емоционално. Взимал съм и страна в спора – цървул ли е, трандафор ли е. Чисто политически е от най-известните в света фурнаджийски лопати – като тръгне от д-р Желев през Петър Стоянов, Първанов, Костов, Симеон, през Борисов и Станишев, та накрая се кротна в БАСТА  на Мирослав Найденов. И нищо не се е чуло оттогава. Иглежда е казал баста и това е най-доброто за него. Не му е силата да дава политически оценки, с които наивно се забъркваше в игрите на партийните лицемери.

И днес, в състояние на покой, най-успешният български футболист закръгля 50 години. В класацията на много хора може да има и по-добри футболисти, но по-успешни няма как да изровят. Футболни легенди от цял свят ще дойдат през май за шоуто „50 години Стоичков“.

Днес и аз настоявам в Пловдив да има улица, кръстена на него. Представям си и дебата, който ще се води в Общинския съвет когато трябва да се именуват онези безименни улици зад мол „Пловдив“. Ще избуят, както обикновено, патриотарски амбиции, ще чуем имената на герои – военни и цивилни, много по-достойни от Стоичков. Съветниците ще разсъждават и уместно ли е жив човек да го превръщаме в паметник. И някъде в споровете  ще се изгуби  делото на патриота Стоичков. Да, патриот е!

За успокоение на онези, които смятат Стоичков за незначителен да има улица на свое име – улиците, които ще кръщаваме, не са от най-значителните за града. Много по-незначителни  от значението на Стоичков  за световния футбол. И не е страшно, ако този път не се съобразим с мнението на историците, които още умуват робство ли е имало, съжителство ли.

Пловдив не може да измисли по-добър подарък за своя именит съгражданин в годината,когато футболният свят идва да му целуне ръка. За някой генерал, герой от войните, винаги може да се намери улица, но за Стоичков може само сега.