Психиатри за пика на самоубийствата: Здрав човек не посяга на живота си

Българинът не обръща внимание на настроението си. Но от там започва всичко, смятат специалистите

Бум на самоубийствата в Пловдив в последния половин месец отчита пловдивската полиция. Три случая на млади хора, които сами отнемат живота си само в рамките на десет дни попълниха черната хроника. Едни го обясняват с жегите, други- с тежката икономическа ситуация, в която се намираме. Специалистите не изключват и двете, но ги добавят към другите фактори за взимане на подобно крайно решение- най-вече психически.
Самоубийство здрав човек не извършва, така са научени докторите. По някакъв начин се е стигнало до житейска криза, до тежка депресия. Има самоубийства, които стават много рязко, импулсивно без предшественици, но това е при алкохолизъм. Самоубийство на върха на запоя. Човекът има приятели, всичко му е наред, но остава сам, започва да пие и напивайки се му става мъчно за себе си и се самоубива. Обикновено при всички други има някакви знаци, някакви предшественици. Най-малко такива хора ходят и се прощават с близките си в общия случай, освен ако не е психоза. При психотични мотиви самоубийствата са под влияние на гласовете, които говорят и нареждат. Това също не е за изключване. Много често близките не разбират. Когато лекарят попита откога се случва това, пациентът отговаря, че е от 2-3 месеца, но никой не е разбрал, защото той не го споделя с никого- все пак никой не се хвали с това. Дори в болестта осъзнава, че нещо не е съвсем наред. Или пък има друг механизъм гласовете в главата им нареждат на никого да не казват, защото ако го направят ще ги убият и тогава пак е страшно. Но здрав човек да извърши самоубийство? Трябва да се е случило нещо много много значимо, което го е довело до депресия, категорични са психиатрите от ДКЦ 5, които коментираха зачестилите се случаи на самоубийства в последно време.

Всяка депресия може да доведе до разширено меланхолично самоубийство в случаите, когато волята на депресивно болния е много затормозена и той на практика вече няма воля. Решава да избяга от мъките, на които е подложен, но да отърве и близките си.
Състоянието не остава във времето, лекува се с антидепресанти. Но предубеждението у българина при споменаване на депресия, психиатър, психично заболяване е една сигма и всички бягат от тази помощ. Голяма част от депресираните просто не се лекуват, дори да имат тревожни, панически разтройства. Хората или си самоназначават лекарства, или си ги разменят с приятелки, или пият различни билки и когато дойдат при нас, в поликлиниката, тези депресии са вече тежко разгърнати, допълват специалистите и в никакъв случай не препоръчват самолечение.

Депресията е трудна за разпознаване. Ако протича т.нар. суматизация на симптомите човек се чувства дискомфорнто, не му е добре, има главоболие, болки по гърба, отпуснатост, не може да се съсредоточи, не му се ходи на работа, дразнят го децата, жената, не може да им се зарадва. Българинът не обръща внимание на настроението си. За него е срамно да признае пред доктора, че няма настроение. При такива състояния трябва да се отиде на лекар, да се говори за това и да се стартират изследвания на главата, дали има шипове, да се потърсят неврологични заболявания. Този процес на изследване трае до около 3 месеца. Накрая често лекарите казват „Нищо ти няма, просто не си добре с нервите.“. Некомпетентността на пациента и това че никой не го съветва, а получава информацията си от интернет, на която не трябва да се има доверие, го кара да отиде при психолог. Но неговият проблем изисква лечение от психиатър. В крайна сметка се стига до този вид лекари, защото болестта се е развила, завършват психиатрите от ДКЦ 5.