Празник е, но някой опъва каиша

Шествие в Пловдив. Излезлите в съботния ден са пъстри. Млади и стари пресъздават различни епохи. Едни – гиздави, щастливи, викат, смеят се, снимат се и ти снимаш. Но в обектива ти попада зловещ кадър. Две кончета, синоним на свобода, вързани с вериги и юлари, теглят каляска. Хората са превъзбудени и погледът им само преминава през тях като през перде и всеки иска на каляската да се качи и да се повози. А животното, събиращо сила и красота ведно, беснее тихо.

Отгоре им един, наконтен с бяла риза, шапка, аристократично се усмихва и контролира движенията на двете. Интервално се чува „Дийй“ и звук на удар от юздите върху гърбовете, а очите им – влажни, очи, дето на друга гледка трябва да се радват.
Когато цирковата разходка на опитомените жребци по централната улица привърши, един мъж даде напътствие на младока: Паркирай ги там. Сякаш са някаква ламарина с двигател. Върхът бе, когато водачът им заповяда да се стегнат по-силно скобите на муцуните на животните.
Ромите използват коне всеки ден за работа. Ругатните са повече от храната, която получават едрите бозайници. Защо продължава това?